Когато говорим за канонизацията на йеродякон Игнатий, е напълно достатъчен ореолът на националния герой Васил Левски. Защото той е жив в съзнанието и на най-малките, и на най-големите човеци 146 години след смъртта си, а това ще продължи и на 200-ата годишнина“. Това каза в своето слово на общоградското поклонение във Варна Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, предаде „Фокус“.
Митрополит Йоан посочи, че живото присъствие на Апостола на свободата няма да има край в народната памет и в паметта на Светата църква, защото тя разбира, че трябва да се моли за своето чедо, а и Църквата никога не забравя своите чада.
„Вглеждайки се в паметта на Васил Левски, Йеродякон Игнатий, разбираме, че човек живее своя живот от своята рождена дата, до датата на неговата смърт. Но като че ли датата на неговата смърт е повече чествана от датата на неговото рождение. И това не е случайно, защото осмъртяването на този човек го направи безсмъртен“, каза още Варненският и Великопреславски митрополит.
В словото си той посочи, че в говоренето и размисъла за тази личност съществува известната антиномичност, която засяга именно образа на вярващия монах с образа на народния герой в лицето на Васил Левски.
„В тази обединеност на вяра към народ и родина и към Бога, надделява любовта към родината и желанието за нейното освобождение. Подвигът на Васил Левски е един безспорно национален патриотичен подвиг, много повече отколкото верови. Затова с едно изречение е казано: „Чедото на Светата църква стана национален герой“. Това е онази истина, която ние възприемаме и твърдо вярваме. Ние имаме едно вярващо сърце и той жертва себе си именно за идеята на свободата“, добави още владиката.
„Надделяването на тази любов не пречи на любовта към Бога и вярата в него. Ние не говорим за мъртъв човек, а за жив, защото всички в Господа са живи“, каза още в словото си митрополитът.