В НДСВ не знаели, че щели да подкрепят нов политически проект, за какъвто преди дни заговори президентът Румен Радев. Това стана ясно днес от коментар на журналиста, бивш депутат Станимир Илчев. Държавният глава безспорно направи най-големият си гаф с изявлението, че е склонен да подкрепи създаването на нов политически проект. После продължи да се доомазва с подкрепата си за политиката на Венецуелския диктатор Николас Мадуро.
Каквото и както да шикалкавят привържениците и защитниците на стопанина на „Дондуков” 2, докато е президент той трябва да е „обединител” на нацията и няма право да огласява подобна идея, нито пък опозиционните си пристрастия. Като му мине мандатът – пътища много за каруцата му. Сега обаче изявлението му може да се окачестви само като гаф.
От встъпването си в длъжност, за която бе избран с подобаващо за институцията мнозинство, г-н Румен Радев непрекъснато се включва в обсъждането на всякакви теми и проблеми в обществото ни. Къде уместно, къде не дотам, предвид поста му. И определено сее повече раздори, отколкото да прави каквото и да е друго.
В края на януари т.г. държавният глава поиска радикална промяна в "стила на управлението" и обяви, че би подкрепил нов политически проект, ако работи за модернизация на България. Той апелира и за предсрочни избори.
Според социолога Михаил Мирчев, който е син на бившия секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов и баща на депутата от БСП Стоян Мирчев, около президента може да се заформи нов политически проект, който лесно да спечели 7% на избори. Партията обаче нямало да бъде лява или дясна, а центристка и щяла да бъде "препълнена с хора от бившето НДСВ". Социологът беше и кандидат за кмет на София през 2015 г., когато много убедително загуби надпреварата с Йорданка Фандъкова.
Дотук със сигурност само БСП направи заявка, че би подкрепила и би се съюзила с подобен идеен хипотетичен проект, зад който явно ще стои Радев. Ищахът на червената партия е по съвсем ясни причини.
Защо обаче президентът непрекъснато демонстрира колко му е тясна президенската фуражка и се прави на опозиционер на правителството, на партиен строител и ревностен критикар на институциите?
Поредно доказателство за това е и изявлението му за Венецуела, направено преди дни и предизвика протести и брожения. „Президентът Румен Радев сравни ситуацията във Венецуела със случващото се България и разкритикува решението на правителството да последва повечето европейски страни и да признае опозиционния лидер Хуан Гуайдо за временен държавен глава на латиноамериканската страна”.
Радев в това сравнение може би е имал предвид положението на България по време на соцуправлението на Жан Виденов, когато наистина имаше хиперинфлация, заплати от по 5 долара и пенсии от по 3 долара?!
Каквото и да е имал предвид, действията на държавния глава ясно сочат, че орязаните му правомощия по Конституцията от една страна и очевидно високото му самочувствие, го стягат като отесняла фуражка. Тогава какво ще следва?!