Отчаян от беднотията и мизерията българин от Кюстендилска област си драсна клечката и се подпали. Човекът е бил болен – и преди е пробвал да се затрие, опитите за самоубийства са болест, според медицинските експерти. Социалната нищета обаче не помага за оздравяването на такива хора, напротив – доразболява ги и и ги обрича.
Болезнената смърт на този отчаян от невъзможността да храни децата си баща, докосва и най-безразличните хора. Това, че човекът често е посягал към чашката, също е било индикация за депресията, която е преживявал. Но никой не го е спирал приживе. Сигурно и малцина са се опитали да му помогнат да излезе от омагьосаната обреченост на бедност и мизерия.
Защо обществото ни закърня за чуждата болка и нещастие?
Точно днес дойде вестта от Световната здравна организация, че поне 800 000 души отнемат живота си всяка година, но това било утешително, спорд тези служители, защото практически самоубийците намалявали, тъй като населението на земята се увличавало! Егати и утехата!
Само преди две години Евростат изчисли, че в България всеки ден по двама души се самоубиват, но това не ни нарежда сред първенците в тази мрачна статистика, които са Литва, Швеция, Германия и Дания.
Това също далеч не бива да ни утешава, защото в тези изброени страни хората се самоубиват, ама по други причини, а не защото нямат пари да си нахранят децата с друго, освен с ориз.
Не знам каква е била съдбата на този отчаян човек и дали само посочената от близките му причина е довела до трагедията.
Всички знаем обаче за ширещата се беднотия и безработица в този район, който е един от най-застрашените в този смисъл. По официални данни безработицата в областта е близо 9,3%. По неофициални обаче е близо 50 на сто, особено в малките селища в района, който прогресивно опустява. Там работа се намира единствено в кметствата и на практика общините се явяват единствен работодател.
Хиляди напуснаха този край в търсене на препитание в по-големи градове у нас, и в чужбина. На повечето места хората дори да искат, няма какво да работят. Повечето млади посягат към чашката и разчитат на пенсиите на своите родители, баби и дядовци...Тъжна гледка, дори трагична. Спомням си преди две години как друг отчаян млад мъж скочи от висок блок в Кюстендил и се самоуби, други двама пак в района, се обесиха....
„Самоубийствата имат значителни социални последици. Това е една от трите водещи причини за смъртност при младите европейци на възраст 15-35 години, като всеки смъртен случай засяга пряко поне още 6 човека, а семействата понасят значителни психологически и социални травми”.
Но как такива експертни оценки помагат за решаването на този важен за регионите ни проблем? Щом все още няма адекватна и приложима стратегия за развитието им след опостушението, което им нанесоха червени и сини предходни управления. Как да се опази най-важното – човешкият живот? И как да внушиш на отчаяните хора там, че Господ бил изписал още с раждането на всеки на челото Надежда?!