В няколко материала се спирах на свръх наглостта, която се шири из Черноморието. В тях ви казах, че не съм оптимист за случващото се, защото просто няма откъде да дойде оптимизмът ми.
А ме е страх, че може да се появи светлина в края на тунела, защото историята досега помни, че винаги е от насреща идващия влак.
Но това, което не си задавам като въпрос никога е „е, как може такова нещо?“ Просто знам, че може. Така работят нещата тук.
Използвах за инродукция конкретните примери с плажовете, защото иначе, задълбавайки на едро из държавата – целият материал щеше да бъде само пример до примера и да се превърне просто в един грозен, но и скучен списък.
Е, ясно ни е, че може. Няма ли спирачка, наглостта не знае граници. Нито обикновената – досадната, битовата, която ни дразни по улиците, нито криминалната, която ни унищожава държавата.
Дисциплинирани германци, озовали се в България, установяват, че това е страната на неограничените възможности – ако имаш пари в джоба, никой не ти търси сметка. И на какво се научават? На корупция, на заобикаляне на закона, на това да не спазват всички изисквания, защото (и те са хора все пак) е тегаво, а се разминаваш с малко пари, където трябва, научават се на мързел. Научават се хората. Явно не им е в „природата“ да бъдат дисциплинирани и работни, а в социалния им строй. Я, каква изненада!
Това означава ли, че България е пропита с изброените анти-добродетели? Не знам.
Знам само, че има много хора, които не се свенят да ги демонстрират. Пример:
„Проговори собственичката на каракала, разхождал се свободно по улиците на Пловдив“.
И слушайте внимателно какво е казала, защото в тези няколко изречения има толкова много „заряд“, че не знам откъде да започна. Всичко това е просто в разрез със здравия разум, човек не успява да повярва, че е реалност, а не книга или филм.
„Разхождахме го постоянно навън на каишка“, казва собственичката на каракала. Тоест разхождали са диво животно навън. Какво ли би могло да се обърка, а? Например да се изгуби и да тръгне по улиците на града, между хората? Диво животно с инстинкт за убиване. Ама те го били дресирали. Успели са да пречупят десетки хиляди години еволюция! Избили са му инстинктите на хищник, който търси храна и се защитава! Я стига!
„В никакъв случай не го пускаме да се разхожда сам“. Всъщност новините от последните дни говорят друго.
„Бях на гости и той сам си е отворил прозореца и си е направил една разходка“.
О, извинете, объркал съм се…
Ето КАКВО ИМАТ ПРЕДВИД ХОРАТА, писали законите, когато казват, че е опасно и съответно ЗАБРАНЕНО да се отглеждат диви животни в домашни условия. „Ама ние си го гледаме добре и го пазим“, казват обикновено гледачите, докато не влязат в новините с изпуснато животно.
Продължаваме нататък:
„Котаракът живее с децата ми, спи с тях“. Ало, Защита на детето ли е? Има малко работа за вас, но слушайте внимателно, не, не се шегуваме.
И ето тук идва най-страшното. За нас – като държава и общество. Четете внимателно:
„Сдобихме се с него от развъдник в Чехия, беше бебе, минала съм през всички институции, регистриран е, чипиран е“.
Животното има официална РЕГИСТРАЦИЯ и това не е шега.
Въпреки, че Законът казва ето това: „Чл. 21. Не се допускат внасяне, придобиване, продажба, притежаване и отглеждане на полумаймуни и маймуни от разред примати и на диви котки, с изключение на зоологически градини и спасителни центрове“. (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ, Глава трета – СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЖИВОТНИ)
Законът е ясен – забранено е, но семейството има официална РЕГИСТРАЦИЯ.
Слушайте, има и още:
„… има 2 операции в чужбина… Ние дори пътуваме с него, всеки път му проверяват чипа“.
Това знаете ли как ми звучи? Звучи ми ето така: Аз си пътувам с едно пликче с две кила кокаин и всеки път ми го проверяват, ама като видят, че си е мой и всичко е наред…
НЕ Е ВЯРНО, че в България няма закони. Напротив – има. И те не са лоши. Но за какво са ни, щом няма кой да ги спазва и да СЛЕДИ за спазването им? Затова живеем в нещо като Дивия Запад.
Хората, които трябва да ги спазват, или умишлено ги пренебрегват, или не ги познават, или им е толкова все тая, че…
Този абсурд ми звучи точно като казуса с разораните дюни: хем са държавни, но хем се оказват частни; хем са защитена зона, хем са записани като земеделска земя. Вярвате ли, че чиновникът, който го е направил, не е знаел? Ако не е знаел, трябва ли ни такъв чиновник?
Питайте някой от по-високопоставените чиновници или проверяващи защо е заел поста, който заема. Как защо – за да работи за благото на България. А как си е купил две къщи, вила и три джипа със заплатата на чиновник? Мълчи, после намеква, че е спестовен, после се изнизва. Чиновниците ни и проверяващите са истински като банкноти от по 3 лева. Така работят нещата тук.