Оскотяваме бавно, неусетно почти

- Евростат: България е лидер по смъртност в ЕС

- ЦРУ: България е трета по смъртност в света

- 60% от територията на България става демографска пустиня до 2030 г.

Дори сега знам, че голяма част от четящите това ще вдигнат рамене и ще си кажат „и кво от тва?!“ и ще минат на нещо „по-интересно“, нещо модно или с голи женски гърди на снимката. А други… те въобще няма и да го прочетат, те директно са отишли на голите гърди. 

Няма как да съм безпристрастен, когато става дума за тази тема, но ще се опитам да съм максимално такъв (пък колкото ми се удаде), затова ще подхождам с повече примери; нека те са красноречиви, нека всеки си прави заключения, както може.  

„За 30 години – от 2001 до 2030 г., населението в България ще намалее с 1 450 000 души“. В същото време населението на Земята расте главоломно. Какво означава това? Че освобождаваме място за другите? Вероятно все някой трябва да го направи. 

На фона на това наблюдавам нещо, което също ще се опитам да илюстрирам с примери. 

Тази новина струва ли ви се неприятна, опасна, скандална: „Намаляват парите за лечение на пациенти с инсулт“? Тази новина, към момента, в който пиша това, е четена 542 пъти. Новината „Антония Петрова роди“ е четена 7306 пъти. Една до друга стоят, еднакво позициониране имат. Добре. Разбирам кое е приоритет. Само да не слушаме после пак мрънкането на драгия читател: „Защо журналистите не пишат за сериозни неща? Защо само простотии?“ Имате избор. Вие си го правите. 

Да разбирам ли, че темата със смъртността и изчезването не ни интересува? Мисля, че не е баш така, защото самите новини за обезлюдяване събират много четения и коментари. Но зацикляме на ниво: „Съсипàха я тая държава“, псувня, две и продължаваме. Когато се заговори за причините – нула интерес; същото е и когато се заговори за решенията – пак нула интерес. Ами… никой няма да дойде с вълшебна пръчица, както искате. 

Да, да, знам, че навсякъде по света се четат и търсят такива fast food новини, но в повечето вече развити страни се четат И такива новини, а не САМО такива новини. Съответно въпросните държави са вече развити. Не правя заключения, само споделям факти. И аз обичам от време на време да ям в McDonald’s, но не само там, всеки ден. 

Аз лично смятам, че това е симптом на проблема „Нищо не зависи от мен“ и последвалата апатия. Щом нищо не зависи от мен, то по-добре да не се натоварвам със сериозни неща, я да го карам по инерция, я кви готини какички има на тая снимка, я да я отворя, я някаква уж известна казала нещо, друга я снимали в мола, колко интересно, таман ще си запълня времето до риалити шоуто по телевизията. 

Pixabay

Въпросният симптом върви заедно с още един, пак роден от чувството за безпомощност и безгласност – агресията. Два симптома на една болест. Агресията избива по различни начини – веднъж в бой на улицата, друг път в бой вкъщи, трети път – в плямпане из интернет. Домашното насилие в България не се смята за проблем, защото то все на някой друг се случва и като цяло се свежда до анализа: „Щом се трепят, значи са некви боклуци, дреме ми за тях!“

В материала „Възрастна жена измъчвана и държана под ключ от дъщеря си в къща на ужасите“, в който е описано как 85-годишна жена е била малтретирана от дъщеря си и е била на ръба на смъртта, можем да видим излива на „народното настроение“ в коментари на драги читатели, които са заключили: „Хвърляйте я на кучетата. Това не е човек!“ (По адрес на спасената 85-годишна), както и: „Изкукало семейство, другите им виновни“ (Никъде в материала не се споменава някой някого да обвинява). 

А олигофренския синдром: „Ти си баси тъпака, щото имаш различно от мойто мнение!“, без обосноваване или доводи, дори няма да го коментирам, това е най-низшата форма на съществуване (мишкуване) в интернет. 

Стигаме до случая с убийството в „Банишора“. Стандартен случай на домашно насилие. Стана някакъв рефлекс напоследък, когато се чуят думите „домашно насилие“, някои хора да правят следната абсурдна връзка в мозъка си: домашно насилие – Истанбулска конвенция – джендъри и педали – ооо, тия ни пробутват педалска пропаганда. Ето ви резултата – още една убита, докато вие – защитниците на нещо си, дето и вие не знаете какво е, си пиете ракията вкъщи, на топло (е, ако си жена, може и да си отнесла шамар-два, но се ядва – поне си жива, нали! Жива електорална единица, готова да попива още от устите-тоалетни на псевдополитиците, които се забавляват на твой гръб). 

GettyImages

За илюстрация, ще използвам цитат на Елица Грозданова – от стената ѝ във Facebook, от 22 ноември 2018 г.: „Днес се возих на такси и покрай темата за нетолерантните шофьори (изразът е мой, таксиджията ги нарече „капути“) стигнахме до агресията по пътищата и оттам – до домашното насилие. Та го питах дали бие жена си и отговорът беше: „Е, как иначе ще разбере, че не съм педал“.

Без коментар…

В случая с убитата Калина агресията избива по следния начин: жертвата е определяна от драгия читател като курва, която си го е търсела. И второ: не политиците (което би било разбираемо, гадно, но разбираемо), а обикновените хора започнаха да политизират случая, но по тъп и профански  начин. Говорят за това, че така ставало, защото има „демокрация“, седесарите били виновни, правителството е виновно, Костов е виновен. Чакам съвсем лудите да изпълзят, за да кажат, че е световна конспирация за заличаване на България. Че се заличава България, е вярно, но не отвън, както май установихме малко по-горе. 

Понеже ми писна да повтарям едно и също нещо, ще цитирам един наш читател – Цветомир Димитров: „Домашното насилие е същото каквото е било и преди 50-те и през 60-те и през 70-те и през 80-те. Ама тогава нямаше Novini.bg, bTV и Фейсбук, които да ви информират за всяко убийство и всеки побой, а по единствения пропаганден канал ви съобщаваха, че в държавата всичко е цветя и рози. Мислете малко с тия кратуни“. 

Политизирането на подобни случаи говори за няколко вероятни причини у пишещите: 1. някой им плаща; 2. надяват се някой да им плати; 3. това са хора със сериозни проблеми. 

Порових се малко и установих, че всяка, абсолютно всяка новина може да се превърне в поле за профанизирана политизация. Дори и новината: „Ексзвезда на порното: Станах християнски проповедник“ е станала поле за политически коментари. Аз не знам какво да кажа повече по въпроса…  

Апатията и гневът са същите, които ни докараха положението, в което един бизнесмен се чувства недосегаем и разорава защитените дюни, защото му пречат на гледката. Не-до-се-га-ем! Запомнете го това! То е заради нас – апатичните. Ще потърси ли някой отговорност от хората, които са направили „грешката“ да определят защитена държавна собственост за земеделска земя? Аз залагам на „не“. Апатията ще се обади и ще каже, че няма смисъл, всички са такива, някой от властта е бил, все тая. 

Все тая, да, пуснете си телевизора, да не си изпуснете риалити шоуто, то е къде-къде по-важно. А междувременно може да разгледате новото дупе на Галена. 

Имам една добра новина за вас: „Мързелът може да спаси видовете от изчезване“. Изследването е базирано засега само на мекотели, но… точно това не мисля, че е проблем, нали? 

P.S. Изчезващият народ, един от най-болните в Европа, който отново и отново мрънка, че докторите са нещастници, отговаря ето така на нашата анкета „Какви превантивни мерки взимате при грипна епидемия?“:

30% - Пия алкохол и ям чесън (най-много от всички);

23% - Нищо специално…
 

Последвайте канала на