Да задължиш със закон интернет доставчиците да филтрират целия трафик, минаващ през техните мрежи, е като да сложиш по един полицай на всяка улица и да очакваш от него да проверява всяка минаваща кола и пътниците в нея за нарушения, пише в електронното си издание в. "Капитал".
Изисква се страшно много ресурс, резултатът насреща е, меко казано, неясен и се блокира цялото движение.
Точно това обаче се опитва да направи държавата, като предлага интернет доставчиците да филтрират и ограничават достъпа на българските потребители до всички нелицензирани в страната сайтове за залагания. Конкретната забрана ще влезе в сила, ако бъде приет новият Закон за хазарта във вида, в който се обсъжда в момента.
За разлика от спорното международно споразумение Anti-Counterfeiting Trade Agreement (АСТА), което изкара повече от 5 хил. души на протест в центъра на София, тук заплахата за свободата в интернет и нарушаването на фундаментални граждански права не е потенциална, а директна и реална.
Принципната идея на държавата е да ограничи хазартните сайтове, които не искат да се лицензират и да плащат данъци в страната. На теория така би трябвало да защити потребителите, да гарантира на останалите хазартни оператори лоялна конкуренция и да увеличи постъпленията в бюджета. На практика обаче чрез тези мерки държавата се опитва да убие комар с базука. Международният опит показва, че те не само няма да доведат до желания ефект, но са лесни за заобикаляне и скъпи за прилагане.
За сметка на това България ще влезе в противоречие с редица правни европейски актове: Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция на правата на човека и няколко директиви.
Най-опасният пряк резултат от приемането на Закона за хазарта в сегашния му вид обаче е създаването на прецедент в българското законодателство, който позволява филтриране и следене на интернет. Това не само може да се използва за разширяване на обхвата на следенето в бъдеще, но и за злоупотреби от страна на силовите структури. Те ще се изправят пред изкушението да използват вменените задължения на интернет доставчиците, за да получават информация, до която иначе не биха имали достъп, и това не е за подценяване.
Интернет доставчикът да ме пази?
Спорният законопроект вече мина на първо четене в парламента. В първоначалния текст беше записано, че Държавната комисия по хазарта (ДХК) може да взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз. Kакто и за ограничаване на достъпа на интернет потребители до такива сайтове.
"Възможно е, прави се, правят го много страни. Не е необходимо тези оператори да получават в приходи печалби от нашата страна да отиват към тях", обясни при обсъждането на проекта в бюджетна комисия Сергей Кацаров, който е член на ДХК.
Интернет доставчиците обаче са категорични, че държавата не трябва да им вменява задължение да филтрират съдържанието, което преминава през техните мрежи. Поради общата формулировка в законопроекта на практика това може да означава, че доставчиците ще са принудени да следят целия трафик, който преминава в тяхната мрежа.
Според юристи пък чрез проектозакона директно се дават много широки и неопределени правомощия да бъде извършвана дейност в интернет, която не отговаря и противоречи на основни стандарти, свързани с човешките права.
Спорният текст едва ли ще отпадне на второ четене. Според депутати той просто ще бъде променен и допълнен: Държавната комисия по хазарта ще поддържа на интернет страницата си списък с интернет сайтове, за които е взето решение за филтриране и ограничаване на достъпа. А всички доставчици на интернет ще са длъжни ежедневно да проверяват списъка. Как точно ще се осъществява тази дейност – ще се определя с инструкция.
"Новият текст просто е по-конкретен. Но е абсурдно да се мисли, че като обявиш няколко сайта за лоши, това ще им навреди. По-скоро ще е най-хубавата реклама за тях. Защото всички ще разберат, че точно те не плащат данъци и ще дават по-големи бонуси и хората ще искат да играят там", контрира Невен Дилков, председател на УС на Сдружението за електронни комуникации (СЕК).