По темите за Бюджет 2019; Brexit; реформата в домовете за деца, лишени от родителски грижи; социалните работници; и дали „Мисията е възможна“ разговаряме със зам.-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова.
~ В периода 2007 – 2012 г. Зорница Русинова работи в МТСП и в Министерството на държавната администрация и административната реформа. От март 2012 г. до март 2013 г. е зам.-министър на труда и социалната политика. От май 2016 г. до януари 2017 г. е министър на труда и социалната политика. ~
В Пловдив дадохте старт на Националната кампания „Мисията е възможна”. Каква е целта ѝ и колко време ще продължи?
- Тази национална кампания идва като един от последните етапи на много дълга, много сложна и може би най-успешната реформа в социалната сфера – затварянето на всички институции за деца в България и преминаването от институционална грижа към модерна грижа, която дава възможност на децата реално да бъдат интегрирани. Още през 2009 г. – 2010 г. първото правителство на Борисов пое тежката задача с дългосрочен ангажимент да затвори всички домове за деца, лишени от родителски грижи, всички домове за бебета от 0 до 3 години и всички домове за деца с увреждания.
Към момента това, с което можем да се похвалим, е, че 84% от тези институции са затворени, тоест – над 7600 деца, които живееха в тези институции през 2010 г., в момента са преминали през различни услуги и има коренно различна грижа за тях. Остават 661 деца, които в момента живеят в 13 домове за деца, лишени от родителски грижи и в още 15 домове за медико-социални грижи (домове за бебета от 0 до 3 години).
В момента финансираме последната част от изпълнението на този дълъг план с разкриването на новите услуги, за да интегрираме децата. Но този етап е може би най-предизвикателният, защото, въпреки всички усилия, които са положени досега, няма ли я обществената подкрепа – на съседите, на родителите на децата, с които учат децата с увреждания, много трудно можем да кажем, че тази реформа ще е успешна.
Но трябва да се знае, че това не са само деца на държавата или на някоя от общините, трябва да се знае, че те са на цялото ни общество и трябва всички ние заедно да ги насърчим те да бъдат успешни в училище, за да са успешни и в живота.
Можете ли да назовете някои организации – работещи с деца, които са се справили много добре; или пък да дадете други примери за „добри практики“?
- Свидетели сме на множество добри практики. Много са неправителствените организации, които работят заедно с нас. Можем да откроим практиката на дневната грижа, която благодарение на доста НПО-та беше развита още през 2009 г. – 2010 г. и в момента над 4000 деца са минали през приемни семейства.
Неправителствените организации доста помагат за подобряването качеството на услугите и усилено съдействат за предоставянето им. Ако не беше активното участие на множество НПО-та, тази услуга едва ли щеше да съществува сега. Такива организации са най-верният ни лакмус каква е настройката на обществото, защото когато отправят към нас критики, ги приемаме за градивни и трябва да видим какво (като политика или начин на финансиране) и как да подкрепим.
Тук е мястото и да кажа, че в тази дълга реформа, която с години сме въвеждали, участват общините, Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието, неправителствени организации. Голямата реформа, която предстои в социалната сфера, това е изяло новият Закон за социалните услуги, който беше публикуван наскоро за публично обсъждане и се надяваме съвсем скоро да можем да го внесем в Парламента и да бъде приет.
Можете ли да ни кажете малко повече за него?
- Законът за социалните услуги е изцяло ново законодателство в сферата. Реформата, която сме си поставили за цел да направим, обхваща няколко елемента. До момента социалните услуги бяха част от законодателството, което регламентира и социалните помощи. Крайно време е да започнем да разграничаваме социалните помощи като начин за компенсиране на доходите на най-нуждаещите се; и социалните услуги, като начин, по който държавата решава проблемите на хората, които са в риск или социална изолация. Не винаги означава, че хората, които ползват социални услуги, са бедни или имат нужда от социални помощи. Например: една жена, която е жертва на домашно насилие, не означава, че е бедна – тя има нужда от необходимата услуга. Много често това се отнася и за хората с увреждания. Сега променяме начина, по който ще се лицензират доставчиците на социални услуги, защото към момента има около 2400 регистрирани такива в България. Ще има въвеждане на изцяло нови услуги, като т.нар. заместваща грижа – нещо, което е изцяло ново за България (до момента съществува в много малка степен) – и трябва да реши проблемите на хората в най-голяма нужда и с най-тежки увреждания.
Как местната общественост реагира на разкриването на такива нови центрове за грижи?
- Местната общественост и местните власти всъщност, както и НПО-тата са основните ни партньори за цялата реформа. Това, което ни предстои, е изграждането на 112 нови услуги, за общо 5454 човека, като 61 са новите услуги от резидентен тип; останалите са центрове за обществена подкрепа, дневни центрове, такива свързани с превенция. Като цяло мога да кажа, че добрата работа и традиционно доброто партньорство с неправителствените организации и общините доказва, че нашата мисия е възможна и можем да говорим за добра интеграция и обществена подкрепа на децата.
Понякога имаме проблеми с приемащата общност. Например: съвсем наскоро в един от кварталите в Пловдив – „Съдийски“, имаше протест на граждани срещу строежа на нови места за услуги за деца. Ключово е да покажем, че децата, останали без семейства или са с увреждания, ако бъдат подкрепени от родителите на останалите деца, от съседите, от всички нас, то те ще имат мотив да се справят добре в училище.
Какви са причините тези деца, срещу които са протестирали, да бъдат така отритнати?
- Много различни са причините. Първопричината е може би в част от онзи начин на мислене, останал още от времето на Социализма, защото всички тези домове бяха в населени места, далеч от големите градове, високо в планината, далеч от обществеността, скрити за медиите, скрити за държавата. Имаме все още проблем този стереотип да бъде преодолян, но не трябва да отстъпваме от каузата домовете, като Могилино например, да бъдат закрити, защото разликата е голяма между тях и малките семейни къщички, в които живеят по десетина деца, в жилищен квартал, посещаващи училище. Има например в друг квартал на Пловдив съседи, които помагат, като доброволци, на децата.
Каква мислите, че е ролята на медиите и доколко те могат да повлияят ползотворно на реформата?
- Считам, че партньорството ни с медиите е изключително важно, защото те могат да преразкажат нашата работа и то на популярния език на хората, защото ние – експертите и политиците понякога не можем достатъчно добре да обясним какво се случва около това, което правим.
~ Част II от интервюто със зам.-министър Зорница Русинова можете да прочетете тук. В него става дума за протеста на майките на деца с увреждания; реформи в ТЕЛК-овете; Brexit; и условията за труд на хората с увреждания. ~