Ще дойде ден, в който ще трябва да си измисляме някаква друга държава, от която да казваме, че сме. Примерно Албания или Косово. Защото сега – с ръководни кадри и най-вече – представителни такива, като бившата ни посланичка в САЩ, хората, като чуят, че сме от България, и автоматично си слагат ръцете върху джобовете – да си ги пазят.
Стана ясно, че полският съд прекрати условно делото срещу Елена Поптодорова и тя си призна за кражбата на козметика. Сигурно помните случая – от 2017 г., когато я хванаха да краде козметика на летището във Варшава (на 27 февруари).
Това, че е платила крема, извинила се е и се е признала за виновна, са смекчаващи обстоятелства и се е разминала само с условна. Не е изненадващо, а и по-строга санкция, честно казано, не би била реципрочна на престъплението. Но ударът по личността ѝ и репутацията ѝ са къде-къде по-тежки санкции за нея. Лошото обаче е, че страната ни също отнесе от тази санкция. Всички ние понесохме по част от нея. Това, че започнах текста с шега, съвсем не означава, че ми е смешно. Малко ли ни бяха другите поводи да се срамуваме? Малко ли ни бяха другите удари по имиджа на държавата ни? Малко ли просяци, крадци и измамници изнасяме по цял свят, та трябваше и посланикът ни да се замеси?
Не, ние – българите, не сме крадци… Да бе, въобще не сте! От поредния джебчия, та чак до посланичката ви – съвсем не сте крадци.
*
Има един много важен нюанс в картинката: Поптодорова си е признала, извини се и т.н. Признала си е, ето това е важното тук, защото, докато се стигне до него, минахме през какви ли не версии. Особено неприятна беше атаката към хората и медиите. Не одобрявам това, че разни хора, в търсенето си на някаква „ексклузивност“, са замесили и са споменавали личната ѝ драма – с починалото дете. Това е безчовечно и кощунствено и те също дължат извинение.
Но не ми харесва и слагането с лека ръка на всички под един знаменател. Това, че медиите са се интересували от случилото се в Полша, не е ли нормално? Или да не задавам тъпи въпроси?
Сега да погледнем друг един нюанс: самата Поптодорова още тогава излезе с две версии за случилото се. И двете ги афишира като „официални“ и разпространи през БТА. Вторият ѝ разказ за инцидента се различава от първия, в който беше обяснила, че е пътувала по спешност за България във връзка със сериозен проблем с 90-годишната ѝ майка. За да убие времето, влязла в безмитния магазин, за да позяпа малко. В този момент получила обаждане от България, притеснила се, излязла, за да потърси по-тихо място, за да проведе разговора. Така се отплеснала, че забравила, че кремът е у нея. После се появили двама служители, които я отделили от разговора, тя се усетила какво станало, извинила се за неволната грешка и платила глоба. Така приключил случаят.
Само че…
Разследващите се оказаха малко по-подготвени – разполагали са с видеозапис на кражбата. След това Поптодорова разпространи втора версия за случилото се. И тя „официална“.
Частта с майка ѝ, разсейването, разговора и т.н. си е същата, само че този път вече няма „двама служители“ и случката се пренася във времето и пространството. Тя е видяла крема чак на борда на самолета и нямало как да го върне. А след ревизията, служителите разбрали за липсата, прегледали записите и я чакали на летището при следващия ѝ полет.
„При завръщането ми те изрично поискаха от мен да се легитимирам с дипломатическия си паспорт“, каза Поптодорова. Сега, просто стрелям на посоки: дали са поискали ТОЧНО това от нея или просто са поискали да се легитимира с някакъв документ? Защо се спирам на това ли? Ще разберете след малко.
Цялата история започва с интродукцията: „В последната седмица името ми е замесено в дезинформационен скандал, за чиято ожесточеност и мащаб се оказах неподготвена“.
Аха… демек – жертва, а?
Нали разбирате, че автоматично появата на две версии, означава, че едната е лъжа? Как така всички ние – простички хорица, го разбираме това, а един мастит дипломат – не? Кому е нужно да се отърколваш в такъв сценарий? Не се е сетила, че в 21 век, 2017 г., на летището в една европейска столица има камери? Или е разчитала на това, че служителите са забравили да им сменят батериите?
Не може „да не си спомня“ такива детайли – двамата служители и кога точно историята е приключила и дали е била с крема или не в самолета. Че и няколкото дни разлика във версиите… това е глупаво. Не се сещам за друга дума.
Що за рефлекс е това, когато те хванат в крачка, веднага да се юрваш да измисляш лъжи и да се оправдаваш, че нарочно те нападат? Не би ли било по-добър ход просто да се извини и да каже, че е проявила слабост – нещо, което всеки човек на тоя свят има – слабости?
Манталитетът „отричай до последно“ вреди много на българите. Когато си влиятелно и представително лице, вреди и на България. Да, от високо се пада по-лошо.
И пак медиите виновни. Интересно как, когато сгафят, медиите изведнъж са им смъртни врагове и все теории на конспирацията се леят. Защото журналистите всъщност си вършат работата. Най-добре щеше да е да си мълчат, нали?
А през останалото време PR-ите и пиарките им щъкат и пъкат насам-натам и са първа писта на телефоните на редакциите, да врънкат да уреждат участия на „техните си хора“ по медиите, да заглаждат имидж. Хм…
*
Въпросният крем струва 820 лв. Това колко пенсии са, че не мога да го сметна…? Тъпо, та дрънка. Но не това е важното в случая. Важното е, че Поптодорова се оправда и по друга линия – каза, че няма проблем да си купува по принцип козметиката и че всичко е само едно недоразумение. Крем за 820 лв.? Сериозно? Напират два въпроса у мен: 1) – Какви са тези дипломатически заплати? И 2) – защо аз цял живот съм учил за и работил грешната професия?
Впечатлен съм от спестяванията на Поптодорова. Честно. Доколкото си спомням, не е създала нова операционна система или хитова апликация за смартфони.
*
През март 2017 г. дипломатическият паспорт на Поптодорова беше обявен за невалиден, защото не е служител на ведомството ОТ НОЕМВРИ 2016 г.
През февруари 2017 г. Поптодорова се е легитимирала с дипломатически документ пред полските власти, които я уличиха в кражба.
Правилно ли предполагаме, че се е опитала да ги постресне с дипломатически имунитет, нищо, че паспортът ѝ е бил невалиден? Усещате ли колко нарушения се натрупват тук само с тази постъпка? Опитала се е да ги попритисне и да я пуснат. Но… греда. И преди сме говорили за опасната болест „чувство за безнаказаност“.
*
И докато сме на темата за падането от високо и как личното ти поведение представлява цяла една държава, да споменем и присъствието на посланика ни в чисто новото ни посолство в Саудитска Арабия – днешният именяк – Димитър Абаджиев, на инвестиционен форум Future Investment Initiative. Това стана преди няколко дни, таман във времевия център на скандала около убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги. Нищо де, той Абаджиев може и да не е разбрал за Хашоги…
Само да споменем, че събитието беше бойкотирано от Западна Европа и САЩ именно заради скандала с убийството и предполагаемата намеса на властите и управляващата страната династия.
Но Абаджиев се похвали във Facebook, че е участвал. Заедно с представители на Русия и Китай…
Форумът беше бойкотиран от финансовите министри на Франция, САЩ, Холандия и Великобритания, както и компании като Google и медии – CNN, CNBC, New York Times и др.
Присъствието на един посланик май означава и позиция на държавата му. Не знам защо, но в главата ми изведнъж зазвуча „Ъпсурт“ с: „три изпита за 200 марки и едно прасе“. Ама е неподходящо, че в Саудитска Арабия прасета не ядат. Нищо де, сигурно трапезите са си хубави и без свинско. А най-важното – безплатни за посетителите.
Нищо, че пак всички ние, така – целокупно някак си, от всички столове наоколо… имиджово направо „седнахме на земята“. Ей, много вкусна трябва да е била тая трапеза.
Сега, вместо да продължавам да се занимавам с глупости, спирам да пиша и отварям Google – да видя как се става посланик.