Татините синчета ни се качиха на главата и танцуват там

- Управител на хотел наби камериерка, поискала си заплатата
- Батка с БМВ плаши жена с бой на улица във Варна
- Ромска сватба на открито държа буден три нощи цял квартал на Лом
- Порицават тийнейджър, избил зъбите на свой познат

Виждате ли някаква връзка между всичко това? Ако се задълбочим, може да видим сигурно и повече от една връзка – психологически, социални и т.н. Но в случая говорим за една, която се превърна в тежък симптом на обществото в България. ЧУВСТВОТО ЗА БЕЗНАКАЗАНОСТ.  Това е пагубното явление, което разяжда страната на всички нива и всички социални групи. 

Това е зараза, която се разпространява по-бързо от венерическа болест на студентски купон. 

Да започнем малко по-отдалеч. Една от причините да се наблюдава това явление е мисленето тип: „Абе аз ли съм най-големият балък! Я да си живея както аз си знам!“

То се появява от чувството за грешно насочена псевдо-справедливост – тоест хората гледат как мутрите например си „правят каквото си искат“, а санкционират дребни нарушители за незначителни грешки. (Те ли ще ме цакат мене с топла бира! Аз съм по-тарикат) Така се ражда желанието да си над правилата, които ти се струват грешни. 

Но това е само една от причините, въобще не се заблуждавайте, че е единствената. 

Примерите и възпитанието. Ето това СА основните причини. 

Родители все повече възпитават децата си все едно са животни в джунглата: да се бутат; да се навират в очите на хората; да ръгат с лакти; да бият, когато искат да вземат нещо, без значение тяхно ли е или не; да се самоизтъкват; ДА СИ МИСЛЯТ, ЧЕ СА НАЙ-ВЕЛИКИТЕ дори и (особено когато) за чеп за зеле не стават! 

Хубаво е да вдъхваш кураж на детето си и да го мотивираш, но САМО когато го научиш и на нещо повече от това да изисква гръмогласно и да се фука. Тоест самочувствието да има някакво покритие. Иначе става не просто паразит, но и досаден паразит. 

Не, не апелирам нищо към тези хора. То е все едно да апелирам рибите да летят. Няма смисъл. 

Нещата могат да се оправят по друг начин. Но за това – след малко. 

Да видим някои от тези странни проявления на агресия и незачитане на никакви социални норми. 

Синът (натъртваме на „синът“, защото в нашата Татковина татините синчета ни се качиха на главата!) на собственика на хотел край с. Кошарица е задържан по съмнение за нанасяне на побой над 40-годишна камериерка. Ама разбира се – след като баща ти е баш босът и коли и беси, значи ти си мини босчето и е нормално да се забавляваш, правейки се на голямата работа. 

И ето тук се явява ролята на обществото: ще му бъде ли позволено или не! Ако не бъде ПОДОБАВАЩО наказан, следващия път ще бие с повече злоба, а комшиите по хотел ще го имитират – ще се разпространи. Така се ражда чувството за безнаказаност. 

А дали ще му се размине без санкция или с дребна санкция е все тая. Ако законът не разполага с достатъчно инструменти за санкция и контрол – да се смени или допълни законът. Не е ядрена физика! 

Друг един бабаит се прослави тези дни. Стана известен като батката от Варна, дето ходи на бокс, ходи на ММА. В социалните мрежи се появиха коментари на негови съседи, които разказаха, че цяла улица е пропищяла от него и бабаитлъка му, отварял се предимно на пубери и по-слаби от него. И по-интересното: баща му (!) бил шеф в някаква си голяма фирма в града. И този значи работи „син на баща си“. И едно самочувствие лъха, неописуемо. 

Колко пъти се натъкваме на новини: „Синът/дъщерята на този или онзи блъсна/сгази/нападна/преби…“? Много пъти. И защо? Защото… без-на-ка-за-ност! Ето защо. 

В тази среда растат децата и гледат, попиват. И какво научават – бий, тате, че да станеш човек, а не мишка. Резултат: побоища в училище, побоища по улиците. Че дори и момичетата започнаха да се млатят. За да се утвърждават като алфа-мъжкари и да си вдигат егото, се събират на групички и нападат бездомници, деца, жени. 

Накъдето и да погледнеш, виждаш едно и също – забавляват се, вдигат сватба, но така че да демонстрират превъзходство над всички – да покажат, че са над закона.

Отиват на разходка – засичат с колата. Качват се в градски транспорт – бутат се с лакти и псуват. Отиват да се забавляват – сбиват се в дискотеката. 

Ако погледнат нагоре по етажите на обществото, какво виждат? Има ли осъден някой от „високите етажи“ на властта за корупция? За злоупотреба със служебно положение? И какво значи това? Че няма корупция и нарушения? Да бе! Или че има безнаказаност? И какво очаквате от това общество тогава? Да говорим ли за общинските съветници? Които са като местни бейове – колят и бесят. Да говорим ли за престъпните групи? Доскоро нямаше и един осъден от „голямата игра“. И в съдебните зали се хилеха срещу камерите най-нагло. И още го правят. На кой се хилят през тая камера? На оператора? Не. На теб се хилят. И ти казват, че си нищожество и ще си правят каквото си поискат. 

Значи е време за справяне със ситуацията. 

Задължителен начин за справяне е повишаване на санкциите. Не може богаташите да се разминават с глоби, защото те МОГАТ ДА СИ ГИ ПОЗВОЛЯТ! Ситуацията заприличва на сафари за хора – биеш, пребиваш, после си плащаш и си Ок! 

Намерена връзка между човек от властта и криминална структура? И ще се влачим години с разследвания и ще търпим да ни се присмиват в лицата, докато ни обясняват, че всичко било случайно и черното е бяло, а прасетата летят! 

Не искам да обиждам никого, но докато едни протестират срещу дадени безобразия, а други им се подиграват, че са „безделници“, докато ножът не опре в техния кокал… така само и единствено развързваме ръцете на татините синчета да ни се качват по главите. 

Има и още едно не маловажно, но много подценявано в България оръжие: образоването – да научиш детето (въпреки тъпанарския му родител!) какво е добро и какво е лошо. Само в училище не е достатъчно. Да се използват социалните реклами – тоест послания (че и порицания, ако щете), които се правят през медиите. В САЩ например почти всяка медия е ангажирана с тях. Те са и образователни. Могат да се прилагат в която се сетите сфера от живота. Поне следващото поколение да научи какво е правилно и грешно. 

За нашето поколение, че е късно за промяна, то е ясно. Но да не се отказваме, да започнем с малките стъпки за промяна, та белким следващите се оправят с феномена „безнаказаност“. 
 

Последвайте канала на