Ентият случай на нахапано дете от куче, този път доберман, без намордник, е повод за поредни коментари и разделения в обществото. Домашният любимец е воден от стопанина си на повод, но защо той не е дръпнал песа си, когато е нападнал детето, не е ясно. Докога ще продължават безобразията от този вид, които осакатяват деца? Или вече я докарахме до там, че кучетата за някои станаха по-важни от хората.
„Доберман нападна и нахапа дете от столичното 18-то СОУ "Уилям Гладстон". Майката на нахапаното момиче Нели Русева съобщи за новината в социалните мрежи и изрази безпокойството си, че човекът няма да бъде наказан по никакъв начин. При самото нападение петокласничката е излязла в междучасие до близка лавка, когато кучето ѝ се нахвърлило. Детето има ухапвания по тялото, а освен това животното разкъсало част от дрехите му. Стопанинът обаче не помогнал на момичето, а просто си хванал кучето и си тръгнал с думите: "Да се оправя".
Старият виц, че новина има тогава, когато човек ухапе куче, а не обратното, в съвремието ни хич не е смешен. Защото след всички мерки и промени в нормативите, по улиците продължават да ходят двукраки, които пускат своите четирикраки спътници без поводи и без намордници. В разрез и нарушение на всякакви закони и правила.
Защо това безобразие, за което се говори, пише, коментира от близо 3 десетилетия продължава? Ами сигурно, защото няма достатъчен контрол и солени санкции.
Имам съсед, уж интелигентен човек по порфесия, художник, който си отглежда с любов куче – питбул. Никога не му слага никакви предпазващи околните средства – пуска го да тича свободно на воля, да не му „нарушавал” природата, казва. Като влезе в асаньора с любимеца си, редовно се стряскам, а той редовно ми обяснява, че кучето е „много добричко и умничко”. Не се съмнявам. Но само доброто възпитание ме възпира да го попитам някой ден дали пък втората сигнална не е у кучето, вместо у него. Защото навън се разхождат деца и майки, а какво ще е поведението на животното, все още не се е намерил някой да прогнозира със сигурност.
От миналата година е статистиката, че 95 на сто от нападаните и нахапани от кучета са пострадали от агресията на домашните любимци. Излиза, че само 5 сто са случаите на засегнати от бездомните четириноги. И още, че собствениците на тези животни са по-опасни и вредни за обществото ни от любимците им.
Кучето е най-добрият приятел на човека, гласи една истина, която от дълго повтаряне се превърна в клише. Обичам кучетата, отглеждала съм две и все още плача като гледам кинокласиката, разказ за верността „Белият Бим, Черното ухо”. Категорична съм, че животинките не са виновни, цялата отговорност за тяхното поведение носят стопаните им.
Има егоцентрични типове, които затварят огромни породи в тесните си апартаменти, изкарват ги на терасите да не им мърсят вътре и само сутрин и вечер ги извеждат да „глътнат” въздух навън. Какво е това, ако не демонстрация на върховен тъпанарски егоизъм? Такива си пускат кучетата да тичат на воля по улици, паркове, градинки без поводи и намордници, не почистват след тях и не им пука за нищо и за никого.
Е, защо тогава ние, останалите, да не изискваме постоянно и непрекъснато строги наказания, солени санкции и репресии за тях? Не искам да вярвам, че в едно нормално общество в 21 век кучетата могат да са по-важни от децата, от хората.