Когато направят акция срещу скоростта – „дебили, само кинти събират!“ Когато сгазят няколко души – „къде бяхте досега, защо няма превенция!“
Когато направят проверка за незаконно строителство/незаконно сметище – „защо не оставят бедните хора на мира, уроди, изедници!“ Когато речното корито прелее, заради затлачване и препречване от незаконни постройки и сметища – „къде спахте досега, бе, защо няма превенция!“
Когато краде бензин от служебната кола, е оправдано, когато гледа новините – „всички са ш*бани крадци!“
Уж елементарен казус в „Панчарево“ се яви като своеобразен лакмус, за да ни покаже що за нагласа вирее сред немалка част от хората у нас. Казус, който дори не би трябвало да съществува. Казус, който, ако се опитаме да обясним на някой чужденец, ще ни гледа като извънземни – МАСОВО шофьори да карат в ЗАБРАНЕНО място и когато властта се опитва да ги озапти, да се възмущават от това… и да чупят и крадат знаците. И да се питат един друг: „Кво пък толкова е станало!“
Pixabay
На тая странна логика се уповава немалка част от населението. Тая странна логика е погребала не една и две хубави и полезни инициативи.
Защо толкова хора решиха, че Бай Ганьо е положителен образ? Защо да си тарикат е ценност, а да спазваш правилата е за балъците? И въобще не се заблуждавам – знам, че когато на „тарикатите“ им изнася и правилата са в тяхна полза, те са най-шумни да ги защитават… същите тия правила, дето все им вадят очите…
Решили значи група „балъци“, че могат да си имат велоалея и място за пешеходни разходки – при това на красиво място – в „Панчарево“. Където децата да карат колело, без да се оглеждат за коли. От общината им осигурили и място даже – нещо, което, да си признаем, в България е трудно, защото инфраструктурата е антична, дори праисторическа. Решили, но не са се допитали до тарикатите.
Репортаж на националната телевизия ни показа до колко местните тарикати и гост-тарикатите обичат да спазват законите и правилата. Ама било забранено за коли – значи още по-сладко им е да минат оттам баш, да се закарат до езерото, ако може и вътре да влязат с возилото. Велосипедистите да го д*хат, бе! И без тва само пречат, а и са лигльовци и лекета!
То не било чупене на заграждения, на знаци, крадене на табели, какво ли не!
В репортажа един от нарушителите се показва надвесен към прозореца, за да покаже на света, че никой и нищо не може да го спре – с реплика към журналистката: „Защо… ще си ходя... ти си мислиш нещо хубаво правиш, колко си сладка...“
Е, какво трябва да се случи, за да разберат хората, че правилата са измислени от необходимост? Необходимостта от ред, за да функционираме нормално. Щом на кутията с пиратки пише да не си ги пъхаш в устата, значи някой идиот някога, някъде го е пробвал. Щом има правило, значи има необходимост да съществува.
Да, да си изхвърляш боклука не на улицата и да НЕ караш кола по велоалеите е част от решението. Защото иначе: „Баси скапаната държава, бате! Не става тука нищо!“
И все са виновни: политиците, световният заговор, съседът, извънземните. Ние да сме виновни? Никога, я ни виж бе – цветът на човешката раса!
Патриотизмът, тарикати, не е само шкембето, шопската и знамето на балкона, патриотизмът е да милееш за родината и за доброто съжителство със съотечествениците си, а не да дебнеш само как да ги цакаш.
Проблемът в ситуацията има и още едно измерение. Колегите от БНТ правят репортаж за една нередност и срещу тях се изсипва кофа с омраза, защото са си позволили да си вършат работата!
Другото, което се среща често и по много, е мисленето тип: „Колко по-важни проблеми има, вие сте седнали с това да се занимавате…“
Повръща ми се от това мислене. С това мислене няма да мръднем и на сантиметър още поколения наред. То звучи по следния начин: да срещнеш болен от рак човек на улицата, който е хванал грип, и да му кажеш: „Ти си болен от рак, бе катил, за какво ти е да си лекуваш грипа!“ Какво общо има едното с другото… никой никога няма да разбере. Когато някой помага на животните – защо не помагате на пенсионерите по-добре? Когато помагаш на пенсионерите – защо не помагаш на сираците? Когато помагаш на сираците – защо не помагаш на хората с увреждания?
Я най-добре да хвърлим всичко и да не решаваме никакви проблеми, а? То и без това все нещо по-голямо има за решаване.
Репортажът на БНТ е публикуван и жестоко оплют във Facebook, в обществена група, която (съдейки по заглавието й „Панчарево, Кокаляне и Пасарел срещу ЧЕЗ“) е организирана с цел противодействие на някакви несправедливости и НЕСПАЗВАНЕТО НА НЯКАКВИ ПРАВИЛА явно.
Виждате иронията в случая, нали!
Един от (явно) неволните участници в репортажа дори публично избухва с въпрос: „Кои ви дава право най нагло да ме снимате“ (Правописа няма да коментираме. Няма смисъл). Друг участник в групата (която, пак повтарям – е за да се изправят едни хора срещу едно погазване на едни правила!) директно ни праща да ставаме емигранти, защото сме си позволили да искаме да се спазват правилата – „Защо не ни отървете от присъствието си и не заминете да живеете там където смятате, че е по-добре“.
След това се появява и дежурният БГ мачо, който хем демонстрира мегачувство за хумор, хем да си каже, че е над нещата (щото е голЕмата ралта, разбииш ли), хем праща журналистката и интервюираната да се таковат, че да им мине най-после желанието да си вършат работата и да оставят тарикатите намира.
Следва: възмутеният пуска в коментарите своя снимка – как минава през забраненото място с кола. Снимката е със заглавие „Поздрави“. Явно иде да ни покаже, че той е над правилата и нищо и никой не може да го спре. Сигурно, ако го беше спряла патрулка в този момент, щеше да каже, че са баси нещастниците тия куки! Отдолу някакво момиче прави странен опит да вкара сарказъм, демонстрирайки, че и на нея не ѝ пука за правилата и че се радва как дразнят „балъците“.
И накрая, ни в клин, ни в ръкав трябваше да се появи и дежурното „Ние срещу Вие“: „Намерете си живот и си стойте в Софията нали сме ви селяни за кво идвате уикенда тук“.
Първо „Панчарево“ Е София и второ: дори да не беше, трябва ли да се питаме „кво правиш тука бе!“ всеки път, когато някой излезе от населеното си място? Или ви липсва онова време с „жителството“?
А, за да е пълна картинката – трябва да разберем, че всички, които не карат кола, са комплексари.
Аз колело почти не карам, но искам да има велоалеи. Искам да има удобна инфраструктура за автомобила ми, но ще се съобразя, ако ми забраняват да преча с колата си на спортуващите и разхождащи се мои съграждани – така както не карам кола в парка и на плажа. Както и пред мен не карат ролкови кънки на „Цариградско“.
Аз съм един от онези, които от много години искаме да ни се направят затворени площи и писти, за да можем да се наслаждаваме и изпитваме удоволствие от спортното шофиране, а от години циклим на едно и също голямо „НЕ“ (в репортажа се виждат следи от гуми на коли, които са правили „понички“ на мястото, така че предполагам – все някой от нарушителите там може би ме разбира какво се опитвам да кажа).
Затова, макар и да не е „моето нещо“, много добре разбирам желанието и страстта на моите съграждани да практикуват това, което те обичат – каране на колело или ролери. И знам, че ако не стоим един срещу друг да се джафкаме кой е по-прав, а сме един до друг и аз им помогна, утре те ще помогнат на мен. И може би така някой ден ще отлепим от дъното.