Закрилата на детето е най-първо твоя грижа

Признавам си, че не карам колело, не само защото инфраструктурата тук ме дразни и ми се разваля настроението в повечето случаи, но и защото това не е „моето нещо“. НО защитавам правото на колоездачите да имат велоалеи и желанието им въпросната инфраструктура да се подобри. 

София е европейски град, България е европейска страна. Трябва да има начин хората да се придвижват с велосипеди – било то защото им е по-евтино; било защото са спортни ентусиасти и искат да са по-здрави; било то просто защото им доставя удоволствие; или всичко изброено накуп. 

Трябва обаче да отбележим, че към днешна дата (много жалко, но факт) състоянието на общинските пътища е такова, че обикновеното каране на колело си е екстремен спорт. Няма велоалеи; където ги има, шофьорите все още не ги приемат на сериозно и карат по тях; същото правят и пешеходците – марширувайки като на парад през алеите за колела; има дупки; водачите не спазват предимството на велосипедистите и т.н. и т.н.  

Затова смятам, че те – велосипедистите, трябва да се съобразят с това и да използват повече разума си, от гледна точка на безопасността на всички и най-вече – своята собствена. 

И аз искам да карам колата си по по-добри улици, по-широки, в град с нормално количество паркоместа, но към този момент това е невъзможно. Както и децата искат да пораснат колкото се може по-бързо и да правят неща за пораснали. Но не може – всичко отнема някакво време. Тоест – има време, но то не е сега. И всеки трябва да се съобрази с фактора „тук и сега“. 

В този ред на мисли: не смятам, че е разумно, както все по-често се случва, да виждаме родител, помъкнал детето си или бебето си, качено на колелото му. Не може.

Съжалявам, но просто не може. Колкото и да си имате доверие на себе си – че сте най-добрият велосипедист, с най-бързите рефлекси на планетата, пак НЕ МОЖЕ, защото на пътя има и други участници в движението. 

За БГ шофьорите колелата все още са екзотика, да не говорим, че мнозина с удоволствие притискат колоездачите, ей така – „да им е гадно“, от чиста злоба и тъпота. 

Прибавете към това кретените, които спират и паркират на аварийки (тия вълшебни аварийки, които дават право за всичко навсякъде), където им скимне. Представете си картинката – баща с дете на колелото, по велоалеята на „Т. Александров“ в София, в час пик по залез. На кръстовище чакат няколко коли да се включат в движението по булеварда. На същото кръстовище няколко малоумника са паркирали така, че скриват всякаква видимост. Колоната от коли намалява, чакащите шофьори тръгват да се включват и изведнъж иззад един от паркиралите кретени се появява и велосипедистът с детето на колелото. Спирачки, колите почти се мятат една върху друга, нещата все пак се разминават. Велосипедистът минава с изражение на нещо между победа и пренебрежение, и огромна доза обвинение в очите – „нещастници, не ме ли виждате, че идвам, по моята неприкосновена алея, че и съм с дете!“

Ами не, пич – от онези идиоти, които са паркирали ей там, не те виждаме. А това, че ти и аз сме си сложили главите в торбата, наречена „трафик“, не значи, че и детето ти трябва да е там, при това върху колело. Карай си. Но сам. Поемай си рисковете, но сам. Колкото и да си печен, все някой от другите не е; и няма да скочи на спирачката навреме. 

Както някои от вас – с колелата, са шматки и се бутат къде ли не, така и някои от нас – с колите, са шматки и карат като първобитни. Само че ние сме една-две идеи по-защитени от вас. Карайте си, поне засега, децата в коли, градски транспорт, таксита, нещо с врати и покрив. Дължите им го. На децата си. Поне засега. Стискам ви палци нещата да се променят и подобрят. 
 

Последвайте канала на