За проблемите в храненето и диететиката в светлината на промените в Закона за здравето, „Новини.бг. се обърна към проф. Стефка Петрова, която е професор по хранене и диететика, има и втора специалност „Токсикология”. Тя е с трудова практика над 40 години в Националния център по обществено здраве. 25 години е ръководител на направление „Храни и хранене”, 15 години е Национален консултант в тази област към МЗ, работи и за СЗО.
- Промени в Закона за здравето, които бяха публикувани за обществено обсъждане, предвиждат диетиката и лечебното хранене да отпаднат от списъка на нетрадиционните методи за лечение. Защо се налага това, проф. Петрова?
- Напълно съм съгласна с решението на МЗ да премахне възможностите хора без адекватно медицинско образование да работят в сферата на лечебното хранене и диететиката. Най-вече, защото подобни порочни практики, упражнявани от недобросъвестни хора, са вредни за живота и здравето на хората. Наглед нещата изглеждат прости на пръв поглед – разрешаваш храни, забраняваш други и ...готово. Ама не е така. Става въпрос за много сериозна наука, която включва последните постижения на генетиката, биохимията, патогенетиката и т.н. За да разбаработиш адекватна диета, е необходима добра подготовка, специализирано обучение и най-вече – не вреди, принцип, който е в основата на медицината. Храните са голям бизнес. А напъследък мнозина решиха да експлоатират и правят търговия от тях, без да имат нужната подготовка и образование.
- Как е в други държави, има ли възможност шарлатани и мошеници да се възползват от тези ниши на пазара?
- Не ми е известно да има други държави, където хора без необходим статут, да практикуват в тази сфера. Диетотерапията е много сериозна дейност, а у нас хората без дипломи, които я практиват, вероятно са два пъти повече от хабилитираните специалисти. Възмутително е това, че разни химици, агрономи и др. специалисти се титулуват като „доктори” и богатеят от тези дейности. Те може да са доктори, но в своите области, а не в медицината, но не уточняват това и хората се подвеждат. Много от консултантите по хранене и диететика не се и регистрират, въпреки че трябва да го правят. По телевизиите дават интервюта с тези хора и това го намирам за осъдително, защото тези „консултанти” работят с болни хора.
- Какъв съвет бихте дала на онези, които влизат в интернет и си самоназначават сами диета?
- При всеки човек има различни комбинации от проблеми и не бива сам да посяга да си самоназначава диета. Добре е да се обърне към специалист, който да му назначи подходящ режим.
- Това за болни хора, а за здравите, които искат да поддържат нормално тегло?
- Да следят енергийната стойност на храните и да избират по-нискокалорични. Да увеличат физическата активност, да намалят захарите и мазнините. Но няма универсална диета, която да пасне на много хора.
- Съществуват твърдения, че гладът е агресия. Но пък някои прилагат гладолечение. Има ли пресечна точка между подобни твърдения?
- Гладолечението е един древен метод за определени заболявания. Но това наистина е агресивен подход и не бива да се ползва без консултации с лекари и за кратък период от време. Поголовното му прилагане е наистина много рисково и може да доведе до много проблеми.
- Оксиморон ли е „здравословна диета”?
- По принцип да, но в медицински аспект е възможна такава диета – която не изключва основните вещества и минерали, които са необходими на организма. Включва храни от всички групи, но подбрани от специалист – мазнини, въглехидрати и др. Диети могат да се прилагат в много заболявания, но има и такива, които се лекуват с хранене.
- Вашият коментар за вегетаринството и веганството и прилагането им върху малки деца?
- Категорично съм против. Децата не са малки по размер възрастни. Детският организъм е много специфичен и риска едно дете да има проблем с растежа и развитието си при непълноценно хранене, е много голям. Зная, че все повече хора практикуват този вид хранене. Ако възрастните практикуват този вид хранене, съобразено с подходящ подбор, може да е полезно за някои болести. За децата обаче не – в световен мащаб няма научна организация, която да препоръчва веганство за подрастващи. Съветвам родителите да хранят децата си балансирано, а когато пораснат - сами да решат как да го правят.
- А за другата крайност – протеиновите диети?
- Тези режими придобиха голяма популярност, защото белтъчните храни предизвикват усилен метаболизъм. В никакъв случай обаче не бива да се прави диета само на основата на белтъчни животински храни. Те натоварват бъбреците и черния дроб, артериите в много голяма степен. Първоначално тези режими имат впечатляващ ефект, но в период създават огромни проблеми.
- Кои храни да ядем, за да сме здрави?
- Храненето с много зеленчуци, пресни плодове, растителни мазнини, малко постни меса, повече кисело мляко, яйца и риба, е препоръчително. Здравословното хранене не предполага изключването на някоя храна. То е въпрос на модел и зависи от това колко често ще се консумира даден продукт и кои ще са основните, включени в нашето меню.
- Възможно ли е да дадете хипотетична рецепта как обществото ни да се справи с върлуващата диетомания?
- Не е лесно, защото са много каналите за информация, които хората ползват. Интернет и някои медии нерядко спомагат за лансирането на вредни теории и практики. Рядкост са тези като вашата медия, които се обръщат към специалистите в тази област. А това е важно, за да могат хората да имат право на информиран избор за себе си и за своите деца.