На 16 август Българската православна църква чества паметта на Свети Йоаким Осоговски, живял в края на 11-и и началото на 12-и век. Приема се като последовател на Свети Иван Рилски, защото избира неговия начин на живот.
Родното му място е неизвестно, знае се само, че дошъл от запад в Осоговската планина. Неизвестен по име болярин от Градец, недалеч от Крива Паланка (днес в Македония), му посочил търсеното място за монашеско уединение – една пещера край Сарандапор, днешната Крива река.
Тук Йоаким прекарал живота си в пост и молитва, а местните българи го почитали като свят човек. След смъртта му през 1105 г. неколцина ловци го погребали пред неговата пещера. След петдесет години един монах – овдовелият свещеник Теодор, се заселил на същото място, приемайки монашеското име Теофан. Той открил чудотворните мощи на светеца, които били положени в построената в негова памет църква.
В средата на XII в. култът към св. Йоаким станал толкова популярен, че около храма бил изграден едноименният манастир – светилник на българщината в този български край през следващите столетия. Манастирът бил посещаван от цар Калоян в началото на XIII в. В този манастир през 1393 г. самостоятелният български владетел на Северна Македония – Константин Деянов (Драгаш) пренесъл от Търново мощите на св. Иларион Мъгленски.