Данните за България и корупцията се събират от 10 независими изследвания. Лекото движение от 2 пункта се дължи на един от политическите индекси за стабилност на парламента. Изследванията за корупция не се свеждат само до подкупи, а в съвкупност от други показатели. Това заяви Калин Славов, изпълнителен директор на асоциация "Прозрачност без граници" в сутрешния блок на БНТ.
Коментарът бе по повод изследването на "Трансперънси интернешънъл", световната класация за индекса за възприятие на корупцията във всяка държава.
Според данните индексът на България през 2017 година е 43 пункта, с което страната се нарежда на 71 място в световната класация и на последно място в Европейския съюз.
"Защита на лицата алармирали за корупция, публичност на имуществото на политици и висши чиновници, дали назначенията се извършват честно и още много показатели са факторът образувал индексът на корупция в страната ни. Изследванията не са на база субективно усещане, а не реално познания на гореспоменатите фактори. Нивото на корупция е културологично обосновано", допълни той.
"Още от османско робство и социализма нещата с корупцията се надграждат. Политиците вярваха, още преди влизането ни в ЕС, че Европа ще ни донесе спиране на тази корупция, но се оказа, че не е така", каза той по темата за корупцията.
"30% от хората имат страх да свидетелстват за корупцията, 37% не вярват, че институциите могат да решат корупционните проблеми", заяви още Славов.
"Субективното възприемане за корупция е когато отговаряме на база собствения ни доход", заяви психологът доц. д-р Маргарита Бакрачева
"Въпреки, че живеем в различен свят трябва да мине известно време, за да се преодолее корупцията. Тенденцията за корупция намалява", допълни още Бакрачева.
"Предаването на корупционният модел зависи много от това какво децата възприемат от родителите си и в какъв кръг човек се движи. Върху поколението, което е свикнало на модела, по-трудно може да има влияние. Това, без което не може, е промяна в ситуацията", завърши доц. д-р Маргарита Бакрачева.