Над 90 на сто от българите казват "да" на европейското изискване да се посочва задължително изворът на бутилираната вода, показват данни от експресен сондаж на "Галъп интернешънъл", направен на 7 и 8 ноември сред 802 пълнолетни българи по поръчка на Федерацията на потребителите в България.
Според 86 процента ясно упоменаване на извора е важно, а 12 на сто смятат, че и само марката е достатъчна. Поне 3.1 млн. пълнолетни българи (от общо около 5.5 млн в страната) имат проблеми с водата от чешмата. Затова те са чувствителни по темата за конкретния източник на водата, която пият. 56 на сто от българите редовно пият бутилирана минерална вода, а 51 процента - изворна вода.
На фона на повишеното внимание и тревога на милиони у нас към източника на водата, която пият, и при все по-високия интерес към бутилирани води, темата с посочването на извора се приема без възражения от българите.
Нашумялата напоследък европейска директива да се посочва задължително изрично и ясно изворът, от който се черпи бутилираната вода, се приема автоматично, няма съществени разлики в мненията на различните демографски групи, отбелязват социолозите.
Мнозинство от 86 на сто приемат да се споменава изрично изворът, а 12 процента смятат, че марката е достатъчна. Явно това се възприема като допълнителна гаранция за качество, прозрачност и информираност на избора. Хората не са масово запознати с обсъжданите в момента законови промени, нито с търговските спорове, но очевидно възприемат ясното и изрично споменаване на извора като норма, която не противоречи, а обогатява наложената вече практика на популярни търговски марки, коментират от "Галъп".
43 на сто от пълнолетните българи смятат, че водата от чешмата, която ползват, става за пиене. Други 32 на сто смятат, че става, но качеството й не е много добро. 23 процента от българите не мислят, че водата от чешмата, която ползват, става за пиене.
Процентът на отговорите "става за пиене" е по-нисък в по-малките градове, а в София достига до 55 на сто - при среден за страната 43 процента. В София делът на онези, които смятат, че чешмяната вода не става за пиене, е 14 на сто, при среден за страната 23 процента.
В селата също отговарят "става за пиене" с по-висок от средния за страната процент. Очевидно в София качеството на чешмяната вода се приема по-добре на фона на другите градове в страната. В селата пък вероятно оказват роля традициите в консумацията на вода, които са свързани с по-високо доверие към обичайните източници и по-ниско потребление на бутилирана вода.
Тези 23 на сто, които отговарят, че водата не става за пиене, се равняват на близо 1.3 млн. българи. За тях може да се очаква, че не пият вода от чешмата.
32 процента отговори "става, но не е с достатъчно добро качество" пък се равняват на близо 1.8 млн. пълнолетни българи, уточняват социолозите. За сериозна част от тях също може да се очаква, че избягват вода от чешмата.
Така общо 3.1 млн. пълнолетни българи имат проблем с водата от чешмата - от общо 5.5 млн. пълнолетни български граждани, постоянно пребиваващи в страната. За сериозна част от тези 3.1 млн. души може да се предполага, че предпочитат опции с бутилирана или филтрирана вода.
56 на сто от запитаните казват, че пият сравнително редовно бутилирана минерална вода. 51 процента казват, че пият сравнително редовно бутилирана изворна вода. Т.нар. филтрирана вода от чешмата пият редовно 24 на сто от българите.
Закономерно, най-сериозно е потреблението на бутилирана и филтрирана вода сред младите възрастови групи и в градовете.