Внесеният проект за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2009 г. за условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти заформя поредния пример за задкулисие, лобизъм и бутикови закони в България.
В България съществуват две ферми за норки, които вече повече от 2 години функционират нелегално. Нелегално, защото отглеждат инванзивен вид американска норка, която не е разрешена от българското законодателство. След редица протести и подадени в Министерството на земеделието, храните и горите оплаквания и жалби срещу фермите за норки поради нарушенията на множество наредби, отговорът на министерството е: "Ще променим наредбите."
Тези събития не останаха незабелязани от будните граждани и през изминалите 2 седмици се проведоха редица протести срещу предложените законопромени не само в България, но и във Виена и Лондон.
В Европа отглеждането на норки за кожи постепенно бива забранявано.
През 90те на територията на Австрия биват отглеждани между 10 000 и 12 000 норки годишно в над 40 ферми. Под натиск на обществото и след редица протести, през 1998 е издействана първата забрана за ферми за норки в Европа, валидна в 6 от 9те австрийски провинции, с която врати затваря и последната ферма за добив на ценни кожи в страната.
През 2000-та година, примера на Австрия бива последван от Великобритания, която прокарва закон („Fur Farming (Prohibition) Act“), забраняващ отглеждането или убиването на животни за „ценни кожи“. По времето, когато се гласува законът, на територията на Обединеното Кралство са функционирали 13 ферми, където са били избивани между 100 000 и 150 000 норки на година. Подобен е броят на животните, убивани понастоящем в кожухарските ферми в България. Тогавашният парламентарен секретар към Министерството по Земеделието, Селското Стопанство и Храната, господин Елиът Морли, заявява през 1999-а: „Правителството смята, че е неправилно да бъдат отглеждани и убивани животни за тяхната козина“ и че кожодерството „Не е съвместимо с подобаващи ценности и уважение спрямо животинския свят“.
Болшинството от хората във Великобритания и Австрия, както и в повечето европейски страни, силно се противопоставят на кожодерството – подобни са настроенията и в България. Отглеждането на животни в тесни клетки и избиването им с цел добив на „ценни кожи“ се счита от повечето хора за ненужно и изключително жестоко насилие. Затова и за кратко време във Виена и в Лондон бяха организирани символични демонстрации с призив за забраняване на кожодерството на територията на България със закон.
Време е българските политици да уважат и приложат желанията на мнозинството, вместо да покровителстват финансовите интереси на малка група хора, поставили алчността си над морала и ценностите.