Традиционният Богоявленски водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия ще бъде отслужен пред паметника на Незнайния воин в София, съобщиха от Министерството на отбраната.
По време на водосвета ще бъдат поръсени със светена вода знамената-светини на 1-ви конен полк, 23-и пехотен Шипченски полк, 15-и пехотен Ломски полк, 13-и пехотен Рилски полк, 24-и пехотен Черноморски полк, 31-ви пехотен Силистренски полк, 30-и пехотен Шейновски полк и 25-и пехотен Драгомански полк, както и бойните знамена на Националната гвардейска част, Военната академия "Г. С. Раковски", военните формирования 44 510 - София, 22 320 - Божурище, 28 860 - Горна Малина, 42 600 - Мусачево.
На ритуала в София ще присъстват президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев, заместник-министрите на отбраната в оставка Атанас Запрянов, Десислава Йосифова и Орхан Исмаилов, началникът на отбраната генерал Константин Попов, висши военни, народни представители, представители на местната власт, на военнопатриотичните съюзи, граждани.
Богоявленски водосвет ще бъде отслужен и във всички гарнизони на Българската армия.
В Пловдив ритуалът се извършва в двора на Катедралния храм "Св. Богородица" от Пловдивския митрополит Николай. Ще бъдат осветени бойните знамена на 110 полк, 24 авиационна база - Крумово, 3 авиационна база - Граф Игнатиево и 68-ма бригада "Специални сили" - Пловдив. Това казаха за БТА от Парашутната бригада, чийто командир бригаден генерал Явор Матеев е командир и на Пловдивския гарнизон, организатор на събитието. Това е най-новият вариант на бойните знамена, връчени на военните формирования в периода 2000 - 2001 година, които са еднакви за всички поделения, без значение дали са полк и бригада. Всяко бойно знаме ще бъде придружавано от знаменен взвод, който ще вземе участие и в литийното шествие на църквата до Панаирния мост на река Марица, където ще се отслужи църковния ритуал Богоявление и хвърлянето на кръста. За участие в тържествения ритуал са поканени и военно-патриотичните организации.
След литийно шествие и участие в хвърлянето на разпятието в река Чая в Асеновград ще бъде осветено и бойното знаме на 4-ти артилерийски полк. Ритуалът ще бъде отслужен от отец Йордан на пл. "Акад. Николай Хайтов" в Асеновград.
Бойното знаме на 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово ще бъде осветено на Желязковия мост на река Тунджа в града. Преди това ще бъде отслужена празнична Света Литургия в църквите "Св. Николай" и "Св. Богородица".
За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година, припомниха от Историческия музей. До падането на България под османско владичество водосветът се е отслужвал преди всяка битка, която води българската войска. След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г.
След демократичните промени у нас ритуалът "Водосвет на бойните знамена и флагове" е възстановен през 1993 г. Оттогава, всяка година на 6-ти януари - Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-висшият в църковната йерархия на БПЦ в епархията, след прочитане на молитвата "За успех на народа", ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.
По традиция в София ще бъдат изкарани за ритуала старите бойни знамена, участвали в Балканските войни, в Първата световна война и в Заключителния етап на Втората световна война, уточниха от НВИМ. Обикновено сред тях са знамената по времето на Княз Бaтенберг и Цар Фердинанд, както на 13 Рилски полк и на 15 Ломски полк. Организацията в столицата се осъществява от Националната гвардейска част.
В НВИМ се съхраняват всички стари знамена, като най-старите са от средата на 19 век - знамето на българската доброволческа чета в Кримската война; на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър; на Жельо войвода; на Филип Тотьо; на Стиляна Параскевова, при което цветовете на националния трикольор са в днешния порядък; знамето на Горнооряховските въстаници, Самарското знаме, наградено с първа степен на ордена "За храброст"; както и всички запазени до днес знамена - пехотни и щандарти, дарени на българската войска в периода 1881 - 1937 година и след обявяване на България за република през 1946 г.