Необходима е специална грижа и условия за децата бежанци, но е важно да не бъдат отделяни от широкия кръг на семейството или близките. Това каза на семинар за журналисти Илиана Христова, директор на дирекция "Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация" в Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/.
Според експерти е добре да бъдат обособени специфични места или пространства в приемателните центрове, в които да има създадени условия, различни от това децата да бъдат с всички останали. Но дори да има възможност за по-специална грижа, важно е детето да не бъде отделяно от кръга на близките, защото в противен случай се стига до това, че децата не се асоциират с новото пространство и често има случаи на избягали.
Според статистика в отчета на ДАЗД от началото на 2016 година Агенцията е постъпила информация за 1819 деца чужденци /183 са момичета и 1636 - момчета/, търсещи или получили международна закрила на територията на страната. Непридружените малолетни и непълнолетни са с различна етническа принадлежност и гражданство: Афганистан - 1263 деца, Ирак - 289, Иран - 12, Пакистан - 105, 113 деца от Сирия, две от Турция, от Сомалия - три, по едно от Шри Ланка, Руанда, Мианмар, две от Египет, седем от Бангладеш.
От януари до октомври е получена информация за деца бежанци, които са напуснали територията на центровете за настаняване и са в неизвестност, като част от тях след определен период от време се връщат отново. Към момента 885 деца бежанци са напуснали самоволно общежитията и са в неизвестност.
Друга част от децата остават на територията на центровете за настаняване на Държавната агенция за бежанците. 166 от децата са заедно със своите родители, 21 са придружени от близки или роднини, а 1633 са без свой придружител по закон или обичай, на територията на нашата страна.
Децата бежанци попадат в периметъра на децата, на които българската държава трябва да осигури същите условия, които имат и българските деца по отношение на здравеопазване, достъп до медицинска услуга, образование, ако имат нужда от социална или друг вид вид подкрепа.
От ДАЗД припомниха, че функцията на Агенцията е по-скоро ръководна, мониторираща и координираща по отношение на цялата политика. По Закона за бежанците водещият орган е Държавната агенция за бежанците и тя разполага с финансовия ресурс и е органът, който има отношение с управлението на бежанския поток .
Експерти разказаха как скоро е имало случай в Северозападна България, при който социални работници са сигнализирали за непридружено дете. Оказва се, че детето се е качило тайно в ТИР-а, който управлява неговия баща, тъй като много е искало да пътува.
Ружа Маринова, главен инспектор от дирекция "Контрол по правата на детето" в ДАЗД, разказа, че във всяка ситуация е важно социалните работници да работят заедно с полицията и с МВР на мястото, където се случва проблемът. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се установи дали наистина става въпрос за непридружено дете. Непридружено дете означава, че няма никой отговорен възрастен, който да е заявил, че е такъв за него.
Според ситуацията се координират действията, за да се разреши проблемът и на детето да се осигурят актуалните нужди - може да се наложи от ДАЗД да се съдейства и за преводач. Социалните работници от отделите за закрила на детето знаят, че ако има някакъв конкретен проблем, винаги могат да получат съдействието на ДАЗД, каза Ружа Маринова и допълни, че е важно да се действа бързо.
Според Маринова е важно да се изгради мрежа от разпознаваеми експерти от всички институции, които да реагират според нуждите на момента. Ръководството на тази мрежа е редно да бъде от страна на Държавната агенция за бежанците.
Объркване при реалното проследяване на непридружените деца създава и това, че те се представят с различни имена в различните държави. Средствата за идентификация често са само техните думи.