Средната брутна месечна работна заплата в сектора на Услугите в България през 2015г. значително изостава спрямо средната за ЕС28, както и спрямо останалите развиващи се икономики в съюза.
Снимка: КНСБ
Както се вижда ясно от таблицата, България е на последно място в избраната извадка от държави. Най-съществена е разликата ни с Испания, където СРЗ в сектора е 5 пъти по-висока.
Важно е да се спомене, че върху заетостта и средната работна заплата в този сектор влияят множество фактори. Съществен показател е естественият прираст на България. За поредна година той е отрицателен и това се оказва като съществен проблемен момент по отношение дефицитът на кадри в тази сфера. Структурният анализ показва, че с най-голям относителен дял на работната заплата по икономически дейности е финансовото посредничество. За сравнение най-малък относителен дял има заплатата в икономическите дейности – хотелиерство и ресторантьорство, която остава непроменена и запазва една трайна тенденция към статичност. След извършен иконометричен анализ се оказа, че коефициентът на корелация между заплатата в сектора и заетите в него е 0,815 което показва, че връзката между тях е силна и положително пряка. Следователно нарастването на заплатата ще доведе до нарастване на заетостта, което икономически е логично. Може да се заключи, че ако се повиши работната заплата в сектора с 100 лв., то заетостта в него ще скочи със 7,5 души на 100 човека.
В този контекст е необходимо разработването на национална стратегия и политика за развитието на сектор Услуги в страната със законодателни, финансови и организациионни мерки за привеждането ѝ в съответствие с европейските стандарти.
Снимка: КНСБ
Тук тенденцията е сходна като разликата е отново най-голяма с Испания и най-малка с Унгария. Все пак, като равнище на заплащане страната ни изостава много повече. От друга страна, производителността на труда не е толкова различна, което води до едно подценяване на фактора труд в производствения процес в този сектор.
КНСБ смята, че спешно трябва да се прецизират и изработят липсващите трудови стандарти, в т.ч. квалификационна скала на персонала с различен брой класификационни степени и дефинирани критерии за тяхното определяне и присъждане по начин, който да доближи стандартите в сектора до европейските такива в тази област. Този сектор през годините доказа важната си роля за създаването и формирането на квалифицирана работна сила, която да се използва във всички сфери на икономиката. Разпределението на тази работна сила по сектори става на база потребностите от нея и тук отново превес има сектор „Услуги”, който осигурява работа на над 50 % от трудоспособното население в България. Това, разбира се, е напълно логично, като се има предвид, че българска- та икономика се намира в постиндустриалния си стадий на развитие и този сектор привлича все повече заети лица.
Основни изводи на КНСБ:
- Състоянието на сектора на Услугите в България не съответства на неговите европейски измерения. За целта са нужни законодателни, финансови и организационни трансформации.
- Резултатите от изследването свидетелстват за силно подценената роля на човешкия потенциал в сектор Услуги и в частност /водоснабдяване, търговия, хотелиерство и ресторантьорство, култура и др./. Видно е, че качеството на персонала и на услугата не са сред приоритетите на управляващите и работодателите.
- Реалното нарастване на заетите в този сектор показва положителни изме- нения в качеството на работната сила, което от своя страна води до повишаване ефективността, качеството на обслужването и производителността на труда, а следователно и до по-тесни връзки с оста- налите сектори.
- Има опасност от създаване от нагласа за напускане на сектора поради липсата на дългосрчона заетост и добро равнище на заплащане. Предвид факта, че сектор „Услуги“ генерира най-голямата заетост в икономиката ни спрямо останалите, това може да се окаже рисков елемент и за макроикономическото равновесие във страната в дългосрочен период.
- Организацията на заплащането на труда не привлича, не задържа и не мотивира хората. Ръководителите на организации от сферата на услугите се стремят към малка диференциация, заплащане за длъжност, а не за принос и по този начин продуцират нетворческо отношение в професионалната дейност и професионалното израстване.
- Покупателната способност на генерираната СРЗ в сектора ще намалява в седващите години, защото според официалните прогнози България най-накрая ще излезе от дефлационните нива, който регистрираше 2 поредни години. Напрактика задържането на заплатите в сектора на същите нива от тази и предходната година ще отнеме известен реален финансов ресурс от служителите в сектора.
- Утвърждава се становището, че секторът на услугите е най-големият „работодател” в икономиката. Именно като такъв са необходими по-сериозни дейстия по посока уравновесяване пазара на труда в тази сфера с по-високи възнаграждения, пропорционални на добавената стойност, която факторът труд произвежда.
- Особено значение за по-нататъшните успешни икономически реформи имат и изпълняваните от сектора социални функции – създаване на работни места, намаляване на безработицата, възмож- ност за трудова реализация, образование, квалификация и преквалификация и пр.
- Трудовите ресурси се насочват в дейности, свързани с решаването на текущите икономически проблеми, докато тези със стратегическо значение засега остава в периферията на приоритетите. Това води до формирането на сравни- телно неравномерна и ирационална отраслова структура на заетостта в услугите и налага постепенното й усъвършенстване с цел по-нататъшното успешно развитие на този сектор и на икономиката като цяло.