Българската гора е нараснала с 300 000 хектара /3 млн. дка/ през последните десет години, съобщи в интервю за БТА Тони Кръстев - изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите.
По думите му това се дължи на недостатъчното й измерване досега и разширяването на горската територия върху пустеещи в съседство ливади. Две трети от горите у нас са широколистни, една трета са иглолистни, посочи Кръстев.
Според него аналогична е и цифрата на пожарите - 2/3 са в широколистни гори, защото са до населени места. Около 97 процента от пожарите са в резултат на човешка дейност. От всички пожари над 66 процента идват в гората от земеделски земи. Между 8-10 процента са умишлените пожари, като няма причина те да се предизвикват за добив на дървесина, освен ако е с цел да се прикрие нарушение, смята Кръстев. По думите му между 1500 - 1600 лв./дка струва възстановяването на опожарена гора.
Експертът отбеляза, че добивът на дървесина у нас се увеличава. Голямото предлагане е довело до задържане на цената, особено дървата за горене през последните години са останали почти на една и съща продажна стойност. Има достатъчно суровина и за пелети, увери директорът. Само 2 процента от горите са засегнати от върхов корояд, уточни Кръстев. Появата му е предизвикана от липсата на редовна сеч в изкуствено залесените гори, което е довело до това те да престареят.Има политика след 2000 г. за намаляване на изкуственото залесяване, каза още Кръстев. По думите му лесовъдът трябва да изследва естествения процес и виждайки какво прави природата да я подпомага и насочва.
Следва цялото интервю:
Г-н Кръстев, увеличава ли територията си българската гора?
Последните 10 години е нараснала с 300 000 хектара, или 3 млн. дка. Трябва да уточним, че не всички гори са били измерени. Сега го правим и ги отчитаме. Освен това на много места в полупланинските и планински райони няма паша, което благоприятства разширяването на територията на гората. Където има пустеещи земи до гора, тя се разпространява върху тях.
Какви гори преобладават у нас?
Две трети са широколистни, една трета са иглолистни. Аналогична е и цифрата на пожарите - 2/3 са в широколистни гори, защото са до населените места. Това е мястото, където се допират земеделските земи с горска територия. Около 97 процента от пожарите са в резултат на човешка дейност. От всички пожари над 66 процента идват в гората от земеделски земи. Тук е проблемът на лесовъдите - ние имаме противопожарни планове за гората - подписани, съгласувани. Но границата между горската територия и земеделската е извън нашите прерогативи и обикновено колегите полагат неимоверни усилия за спиране на пожарите преди да отидат в горска територия.
Какъв е процентът на умишлените пожари?
Между 8-10 процента. В момента няма причина те да се предизвикват за добив на дървесина, освен ако е с цел да се прикрие нарушение. По-различно е от 2 000 г., когато имаше пик на горските пожари - изгоряха 57 000 хектара. Не мога да кажа, че има пожари с цел добив на дървесина, защото законодателството се промени и сега не е необходимо собствениците да палят гората. Имаше един период, в който се опожаряваха гори с цел да се промени предназначението на терена и да се строят хотели. Сега е забранено след пожар да се променя предназначението на земята, така че и там има спирка. Не мисля, че пожарите с цел добив на дървесина имат съществен дял.
Расте ли потреблението на дървесина у нас?
Добивът се увеличава. Миналата година сме на 98 процента от предвиденото в лесоустройствените проекти. Има пазар и цената на дървесината не се повишава. Особено дървата за горене през последните години останаха почти на една и съща цена. Една от причините е, че увеличихме добива и предлагането задържа цената.
Лесовъди сигнализират за поява на върхов корояд, което води до изсичане на гората.
Когато преди 60-70 години започва масовото залесяване колегите, които са го извършвали, са казали, че е с временен характер. Целта на това залесяване е била да спре ерозията, а не да се правят вечни гори. Те са залесявали с идеята, че след 30-40 години тази гора ще се сече и отдолу ще започне естествена. Под натиска на обществото обаче оставихме горите да престареят. Липсата на редовна сеч в тях доведе до появата на върхов корояд. Засегнатата гора е под 2 процента.
Приблизително около 1 000 лв. /дка струва възстановяването на опожарена гора, по данни на Ваши колеги.
Даже повече, защото на втората година се правят допълнителни операции. Сумарно е около 1500-1600 лв./ дка. В нашите стари учебници пишеше, че една от най-сигурните инвестиции е в гората. Какъвто и пожар да има, дървесината може да се продаде. Дори и при върхов пожар тя не отстъпва по качество. Само че разходите за добив са по-големи.
Пелетите станаха хит като гориво. Има ли достатъчно суровина за тях?
Няма притеснения относно суровината, останалото е въпрос на пазар и цена.
Специалисти твърдят, че добър лесовъд е този, който правилно възобновява гората.
Има политика след 2 000 г. за намаляване на изкуственото залесяване. Лесовъдът трябва да изследва естествения процес и виждайки какво прави природата трябва да я подпомага и насочва.