Според статистически данни, изнесени на кръгла маса „Специални методи в борбата с организираната престъпност – агенти под прикритие”, организирана от Фондация "Риск Монитор", броят на агентите под прикритие в България се увеличава. Докато през 2009 г. 14 оперативни работници са били внедрени в престъпния свят, през 2010 г. техният брой е достигнал 47, като тенденцията е използването на този способ да продължи да се разраства.
В дискусията взеха участие зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков, зам.-директорът на ГДБОП Валентин Трифонов, ректорът на Академията на МВР Йордан Пенев, ръководителят на Специализираната апелативна прокуратура Борислав Сарафов, зам.-председателят на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, както и изпълнителният директор на Фондация "Риск Монитор" Стефан Попов.
Институтът „агент под прикритие” беше въведен реално в правния мир на 29 април 2006 г., когато влезе в сила новият Наказателно-процесуален кодекс (НПК), приет 6 месеца преди това. Паралелно с него, бяха направени съответни промени в Закона за специалните разузнавателни средства , заяви зам.-вътрешният министър Веселин Вучков.
Зам.-директорът на ГДБОП Валентин Трифонов посочи, че агентите под прикритие при действията си се придържат стриктно към закона и носят съответната отговорност.
Стана ясно, че при даване на показания в съда съответният служител се разпитва посредством видео или телефонна конферентна връзка с промяна на образа или гласа. Агентът под прикритие обаче не може да се разпитва като свидетел, когато може да възникне реална опасност за живота му и този на неговите близки. Данни за самоличността на служителя под прикритие могат да бъдат предоставени на наблюдаващия прокурор и съда след мотивирано писмено искане до министъра на вътрешните работи.
Фигурата на оперативния служител под прикритие е въведена в България в резултат на изисквания на Европейския съюз в процеса на присъединяването на страната ни към европейската общност.