Баташкото клане е реално и то е извършено от тези, с които сме съжителствали, от башибозуците, от околните българо-мюсюлмански села, които днес вече не съществуват. Това заяви директорът на НИМ проф. Божидар Димитров в интервю за "Епицентър".
"Терминът „турско съжителство“ напомня за началото на 90-те години, когато се появи терминът „присъствие“. След 482-годишото владичество на османската империя над българските земи е крайно неуспешно сега приетият термин „иго“ да бъде заменен със „съжителство“. Обикновените хора може и да са съжителствали един до друг – например бай Хасан с бай Иван, но със държавата на османците българите никак не са съжителствали", посочи той.
По думите му трябва да знаем много ясно - османската империя не е турска държава, това е империя на исляма, халифат. "Първата титла на султана, на която той държи много повече, не е султан, а „шейх ю ислям“, което означава водач на исляма. Малко хора знаят, че Османската империя не е и национална държава, тя стана такава като Република Турция през 1922 година. Това беше борбата на Кемал Ататюрк – да основе държава на турците и за това се нарича баща на турците. Тази феодална държава, и то построена на религиозен, а не на национален признак, беше тюрма (затвор) на народите и това го казва самият Ататюрк. В тази империя се управлява по законите на шериата и според нея българите като християни – а 95% от тях са били такива, нямат абсолютно никакви права да регулират своя закон чрез участието си в управлението на държавата. Те не са могли да изработват и да предлагат закони, да имат постове в администрация, дори и най-ниските. А в турската армия да не говорим".
"Българите не са служили дори като обикновени войници. И те нямат никакви права до 1912 г. Сигурно много хора ще се учудят, когато им кажа, че в едно от 12-те искания в писмото на Цанко Дюстабанов до османската държава, с които се вдигаме на въстание, е да може българите да служат в турската армия. Но това българите са приемали като свещено право – да служиш в армията на своята държава, иначе тя не е твоя. Та Дюстабанов преди да излезе в гората с четата си, иска българите да служат в армията. Куриозно е днес, но е така.
"До XVIII век етническите турци мюсюлмани също са били лишени от право да заемат каквито и да е постове. Цялата мюсюлманска администрация от велик везир до по-долу е трябвало да бъдат ренегати на Християнството. Обикновено това е от еничарския корпус", обясни професорът.
"Всички смятат, че кръвният данък е да се правят децата еничари. Не! - А какво е тогава? - Те се вкарват в един корпус на „аджемиоглани”, който е пажеския корпус на Османската империя. Такива пажески корпуси имат всички европейски страни, но в тях влизат децата на местните аристократи, докато в Турция само деца от християнски семейства от България, Сърбия и Гърция. След като се обучават и възпитават, най-интелигентните от тях се изпращат на различни длъжности в администрацията и армията. И само силните, здравите, но глупави, са изпращани в корпуса на еничарите, който е много малък – едва 16 000 души и си е лична гвардия на султана", посочи историкът.
"Иго е най-точната дума за това, което сме претърпели за тези пет века, в които съжителстваме с хората, докато не ги насъскат да ни колят по време на някое въстание. И тези, с които сме съжителствали до оня ден, вадят ятаганите и ни режат главите, както стана в Батак, Стрелча, Панагюрище и т.н. Там населението е изклано не от редовните турски части, а от башибозука. Т.е тези, с които съжителстваме, мюсюлманските села, които формират териториалната гвардия на империята, наречена башибозук. Трябва да кажем, че тези които наричат този период робство, бъркат. В историята, където пишат Левски, Ботев, Раковски – да. Но те са публицисти. В публицистични произведения казват, че сме били роби, но историците не работят така. Те са длъжни да подават истинска информация на населението, за това им плаща държавата. Българите нямат статут на роби в Османската империя. Те са свободни хора, имат собственост, дори в един период тя е била повече от тази на „робовладелците”, обясни проф. Димитров.