Близо 12 милиарда лева са необходимите за инвестиции във ВиК отрасъла у нас. Ресурсът, който осигурява за тази дейност Оперативна програма "Околна среда“ е 5 пъти по-малък - 2,5 милиарда лева. Заради недостатъчно реформирания сектор ЕК наложи изисквания и условия за настоящия програмен период, които поставят половината области в тревожна неготовност за усвояването на средствата, съобщи БНР.
Още в средата на 2015 година двете стратегически за В и К отрасъла министерства- МОСВ и МРРБ признаха, че реформата е предимно в нормативната база, а неслучилите се неща са много. В и К- асоциациите трудно се припознават от местните власти като работещи структури. Документацията е в пъти повече от реалните решения и действия.
ЕК е категорична в изискването си всяка област да изготвени прединвестиционни проучвания и да има един ВиК оператор, за да финансира проекти за изграждане на нови питейни и канализационни мрежи и пречистващи съоръжения. Тя припозна ВиК операторите като бенефициенти на програмата, какъвто общините вече не са.
В област Благоевград има пет ВиК дружества - едно държавно, три общински, а едно работи по схемата на публично-частно партньорство. Това директно отрязва 14 общини от възможността да използват европейски средства за подмяна на остарялата мрежа. По същата логика областта не е и в периметъра на така наречените регионални прединвестиционни проучвания, по които бенефициент е МРРБ с ресурс от 35 милиона лева. Само 14 области ще се ползват от тази облага. Без такива проучвания няма да се финансират проекти, категорични са от Брюксел. За областния център Благоевград това е изключително тежък проблем, признава пред БНР кметът д-р Атанас Камбитов.
Новите правила и изисквания, на които област Благоевград към момента не отговаря, на практика ще блокират евросредствата почти до края на периода, обясни той.