Салафит бетонира паметник на Юнеско в Разград

Екстравагантен мъж в бяло мюсюлманско одеяние, представящ себе си за салафит е организирал бетонирането на културен паметник в Разград, включен в каталога на Юнеско. Бюрхан Ариф Сюлейман от Дулово е поел отговорността, че върху пода на Голямата разградска джамия „Макбул Ибрахим паша", строена през ХVІ век са излети огромни количества цимент, покрили културни пластове от преди векове, подготвени за археологически проучвания.

Скандалът избухва в сряда след обед, когато в кметството в града постъпва сигнал, че в затворения за молитви повече от 30 години религиозен храм има движение на хора. Проверката на общинарите и полицията е открила вътре четирима работници,/между които и една жена/, които признали, че наети от Бюрхан, в последните 10 дни са пренесли на ръце в джамията над 15 куб. метра бетон и са циментирали основите на храма.

Още не е ясно, кой стои в дъното на вандалския акт, призна кметът на Разград Денчо Бояджиев, който е алармирал министерството на културата. МВР и прокуратурата вече разследват случая и предстои да съобщят резултатите от проверката, когато тя приключи, съобщиха от двете правоохранителни институции.

Сагата със съдбата на Голямата джамия в Разград се точи повече от 30 години. Молитвеният дом, който е трети по големина на Балканския полуостров, е затворен за ремонт през 1984 година в началото на т.н. „възродителен процес". Монументалната каменна сграда, строена в разцвета на Османската империя, посрещна демокрацията опасана в скелета, върху които симфоници от местния оркестър бяха изпращани да извършват ремонти по фасадата й по време на задължителните тогава соцбригади и съботници.

Религиозният дом остана затворен и в следващите десетилетия, въпреки периодичния натиск от страна на турската държава, ремонтът в джамията да приключи и тя да стане действащ храм. Причина за проточилите се строителни работи станаха културни пластове, открити под настилката на пода, които показват, че сега съществуващата джамия е построена върху останките на друга отпреди ХVІ век. Министерството на културата, на чието подчинение е обявената за паметник на културата сграда, разпореди в храма да не се работи, докато не се извършат археологически проучвания.
Отлагането на разкопките отдавна изнервя властта в Анкара и при всяко посещение на турски посланик в Разград, акредитираният в София дипломат , поставя въпроса за нефункциониращата джамия.

Преди месец в последния ден на свещения за мюсюлманите месец Рамазан посланик Сюлейман Гьокче отиде на молитва в работещата в лудогорския град малка джамия „Ахмед бей", а после придружен от районния мюфтия на Разград Мехмед Аля разгледа отвън затворената Голяма джамия. Тогава Аля съобщи, че верската общност в града е разтревожена, че при ремонта на градския център, който тече в момента, на сантиметри от храма се извършват строителни дейности, за които няма разрешение от министерството на културата. Кметът Бояджиев отрече, да се работи в нарушение на закона и поставянето на плочки в района на храма върви с пълна пара и досега.

Докато строителите, наети от общината, изпълняват европроект за обновяване на градския център, салафитът Бюрхан е организирал алтернативна бригада, за бетониране на храма.„Завинаги са циментирани и затворени за бъдещи проучвания територии, върху които трябваше да работят археолозите.", обяви на нарочна пресконференция кметът на Разград Денчо Бояджиев. Градоначалникът не скри, че възприема случилото се като аналог на действията на ИД в Близкия Изток, където фундаменталистите бетонираха исторически паметници от културно значение за целия свят.