Свалянето на ДДС за храните в Румъния от 1 юни хвърли в паника родните производители. "Поне 30 на сто спад в оборота на търговията на дребно с хранителни стоки в крайграничните градове ще има до 15 юни", прогнозира пред "Стандарт" Мариана Кукушева, председател на управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. По думите й след първите 15 дни сценарият ще бъде още по-лош.
"Докато в Румъния хранителните стоки поевтиняват, у нас тенденцията е обратна - поскъпват", посочва Кукушева. Според нея нормативното оправдание за това е скокът на тока от 1 юли. В България електричеството за промишлеността е най-скъпото в Европа, а предложението е за увеличение с цели 22 на сто. А покачването на себестойността му се отразява в цената на всички стоки. Накрая в общата сметка се слага и ДДС от 20 процента. "В момента, в който в съседна Румъния ДДС-то падна с цели 75% спрямо общото ДДС, в България ще се натъкнем на парадокса, при който неимоверно повишената цена на тока ще повиши цените на всички родни стоки", алармира Кукушева. И тъй като у нас основното потребление е на стоки от първа необходимост като хранителните, то сценарият не е никак добър. Кукушева недоумява защо не се правят анализи за това как ще се отрази по-скъпият ток у нас. "Защо ние, българите, продаваме най-евтиния алкохол в Европа и у нас се пие повсеместно от сутринта, а мерки не се вземат?", пита още Кукушева. "Ние знаем, че Националната електрическа компания (НЕК) има огромен дефицит, но не знаем кой е виновен за това.
И какво от това, че енергията ни за бита е най-евтината в ЕС, след като това не повишава платежоспособността ни?", посочва Кукушева. По думите й на европейските потребители им излиза по-евтино да си купят сготвена храна и хляб, отколкото на българина. Според шефа на браншовата организация е нужен пряк диалог с Националната агенция по приходите (НАП) и разчети. "Докато няма яснота за финансовите потоци и бюджетът на страната ни се крепи на платеното от "n" на брой фирми ДДС, а не от всички, не може да се говори за намаляване на ставката и у нас", категорична е Кукушева. Тя е убедена, че много български потребители ще пазаруват ежедневно от Румъния и че румънските търговци ще прекарват стоката си у нас. "Само хлябът няма да премине Дунава, защото при него има специфичен вкус и рецептура. Но всичко останало - мляко, месо, сирене, олио, ще идва от Румъния", алармира Кукушева.
По думите й това ще доубие и без това полуживата ни икономика. Според Кукушева задължително и у нас трябва да се намали ставката на ДДС за храните, за да се спре с източването на ДДС и да се преборим със сивата икономика - все явления, които ги няма в Румъния. "Държавата в момента я няма, има тотална сива икономика, а връзката с бизнеса е скъсана", посочва Кукушева. Тя е на мнение, че промяната в родната данъчна система трябва да започне именно от ДДС-то, което се плаща от потребителя, тъй като така той ще може да потребява повече. На това мнение е и бизнесменът Димитър Маджаров, производител на месо, млечни продукти и колбаси.
"Ставката за ДДС за храните трябва да се понижи и у нас, за да се преборим със сивата икономика. Моят бизнес е изцяло на светло, но се боря с конкуренти, които работят в сивия сектор, и борбата е неравна. Виждаме, че в Румъния ефектът от по-ниското ДДС е само положителен", посочва Маджаров. По думите му намаляването на ставката на ДДС за храните в Румъния няма да се отрази на бизнеса с месо у нас, защото при вноса трябва да се плати нашето ДДС. "Вероятно само в районите, които са близко до Румъния, ще има ефект, защото хората ще ходят да пазаруват от там", прогнозира бизнесменът.
Повече ни мъчи вносът от Гърция
Георги Кафтанов,Сдружение на производителите на плодове и зеленчуци "Югозапад"
У нас няма да се усети толкова голям ефект от намаляването на ДДС в Румъния, колкото от вноса на домати от Гърция. Имаме информация, че в момента отново се товарят зеленчуци със съмнително качество за около 15-20 цента за кг. С какви документи тази продукция ще влезе в нашата страна - не знам. Внос на домати има и от Македония. Дали е регламентиран или не, има си компетентни органи, които най-после трябва да влязат в ролята си и да го проверят. Не може амбалажът на българския домат да е 1 лев (50 цента), а да купуваме домати от Гърция за 15 цента. Боклуците им ли ще ядем? Нямаме защита от страна на държавата. По-ниската ставка на ДДС се отразява на крайната цена, но трябва да се контролира качеството на продукцията. Ако Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) контролира продуктите, които влизат у нас, то по-ниската ставка на ДДС в Румъния не би трябвало да е проблем. Но българинът свикна с ниското качество и с оглед на изтънелия си джоб гледа да купи по-евтиното, макар и с риск за здравето си.
Хлябът падна на 0,55 леи, млякото поевтиня с 25 бани
Нашенци пълнят торби със сирена и карначета в Гюргево
Досега заведенията и магазините в Русе се радваха на интерес от съседите румънци, които минават Дунав мост, за да почиват и пазаруват у нас. След свалянето на ДДС у комшиите обаче наши търговци се опасяват промяната да не изпразни от клиенти родните магазини. Наплив от български купувачи в съседно Гюргево засега не се наблюдава, твърдят прекосяващите редовно границата. Още повече че промяната съвпадна с почивния понеделник от другата страна на Дунав. Справка на пазара при комшиите показва понижение при белия хляб от 300 г, който от 0,70 леи се търгува вече за 0,55 леи. Малка кофичка кисело мляко е с около 25 бани по-евтина, разказват пътуващи. Съседите се надяват ценовият спад при храните да продължи, а с това да се засили интересът на пограничните райони.
Независимо от цените има русенци, които и сега често пътуват до другата страна на Дунава, тъй като са почитатели на традиционните домашни продукти. На румънските пазари свободно се продават домашна сланина, сирена, карначета и куп други продукти, типични за румънската кухня и познати на българската трапеза. Затова на пазара в съседния град Гюргево често може да се чуе българска реч, казват тамошните търговци и нашенци, които са свикнали да отскачат да пълнят торбите при комшиите. На голям интерес се радват произведените в домашни условия млечни продукти. "Купуваме си пушено сирене от Брашов поне веднъж месечно, но търговците вече ни познават и ни го доставят", твърди русенец и обяснява, че на съседния пазар може да се пазариш за отстъпки при покупка на по-големи количества. Домашните изделия се продават със сертификат, обозначени са с името на производителя и срок на годност. В Русе добре познати са също румънските козунаци и гевреци, направени от козуначено тесто. Румънците пък продължават да харесват нашите луканкови колбаси, лютеница, родните плодове и зеленчуци, а фенове има и сладкарската ни продукция. Според търговци да се пазарува от другата страна на Дунав е изгодно за клиентите, които могат да си позволят покупки на едро. Освен това таксата за преминаване на Дунав мост допълнително оскъпява пазара. От друга страна, през последните години не липсват родни фермери от пограничните райони, които разчитат до голяма степен на румънските търговци за реализацията на реколтата си.
Евтини храни от Румъния ще залеят България
- 05.06.2015 | 07:03
- 6828