На обществото беше необходима дискусия преди Светият синод да реши името на Симеон Сакскобургготски да бъде споменавано при отслужване на светата литургия като цар на българите.
Това заяви за БТА доц. Димитър Попмаринов, декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет. По думите му решението на духовниците не е нарушение на църковния канон, но за да отговаря на историческия момент е трябвало да бъде взето след допитване, както с теолози, така и с миряните. Според Попмаринов решението на Светия синод е било в известна степен емоционално. "Когато Исус Христос казва Цезаровото - дайте Цезарю и божието Богу, той на практика разделя двете власти, затова и днес няма как едната да се меси в делата на другата", уточни богословът. "Недопустимо е държавната власт да предявява претенции към духовниците, защото това показва неграмотност по отношение на църковните дела", посочи той. Решението на ръководството на Българската православна църква няма за цел да легитимира монархията в едно републиканско управление, смята богословът.
От историческа гледна точка през 6 век във Византия, по времето на император Юстиниан, възниква "Теорията за симфонията", според която трябва да се търси хармония между държава и църква. Това обаче от днешна гледна точка, спрямо сегашния исторически момент е неприложимо, отбеляза доц. Попмаринов. Богословът посочи, че дори решението да създаде "турболенции в обществото", това няма да промени нагласите на вярващите. Той припомни, че във Великобритания глава на църквата е английската кралица, а в много от монархическите форми продължава традицията за управление с благословията на църквата. Това е факт в обществата с вековни традиции по отношение на религиозното възпитание, у нас този процес е бил прекъсван, затова беше необходима дискусия, особено в полюсно общество като българското, за да сме наясно с доводите на противниците и привържениците на подобен процес, обобщи специалистът.