Чиновници ще следят дали сред служителите в държавната администрация има полова дискриминация или както още е известна като сексизъм. Това предвижда законопроект за равнопоставеност между жените и мъжете, който подготвят от социалното министерство.
„Във всяко едно ведомство ще се създаде координационен механизъм, който ще следи за прилагането на политиките за равнопоставеност”, обясни зам.-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров. пише в. "Монитор".
Освен това координаторите ще трябва да оценяват дали проектите и програмите в съответната структура третират по представителите на двата пола.
За новата длъжност на надзорник ще бъде натоварен по един чиновник от всяка държавна структура, който ще бъде избиран от зам.-министрите. Законопроектът предвижда още изготвяне на Национална стратегия за равнопоставеност на половете и годишен план за действие към нея.
„В тези планове ще има временни насърчителни мерки, така че да се преодоляват пропуските, които за отчетени”, заяви още Лазаров.
От социалното министерство са категорични, че приемането на този нормативен акт е сред приоритетите на правителството.
„Следващите 2 месеца ще проведем дискусия с всички заинтересовани страни относно проекта на закона. Целта е той да бъде достатъчно добър, да съдържа реални мерки и да получи широка подкрепа”, обясни вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на изнесеното заседание на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете вчера.
Според данни на Евростат 73% от държавните служители у нас са представители на нежния пол. В момента 30% от общинските съветници в България са жени, а 11 на сто от кметовете носят поли.
Според доклада за равенството на жените и мъжете на Европейската комисия (ЕК) за 2013 г. квалифицираните жени губят потенциала си заради неравнопоставеността с представителите на силния пол. Година по-рано ЕК предложи да бъдат въведени квоти за участието на жени в управлението на публични компании.
От Брюксел настояха до 2020 г. 40% от шефските постове да са отредени за представителките на нежния пол. България и още 8 страни, сред които Великобритания и Холандия, се обявиха обаче твърдо против идеята с аргумента, че водещо при назначаване на длъжност трябва да бъде квалификацията, а не полът.