"Белязан" от влака София-Кардам: Мъката ме убива

Седем години след жестоката катастрофа на влака София-Кардам един от помощник-машинистите търси помощ и иска някой да чуе мъката му, защото трагедията необратимо е преобърнала живота му.

Днес мъжът е инвалид, без работа, без пари. Това е историята на 33-годишния Георги Николов. Той, заедно с машиниста Христо Колев спасяват много хора в нощта на инцидента от февруари 2008-ма. Девет души загинаха тогава. Когато пламнала композицията, Колев и колегата му Георги Николов се хвърлили да спасяват пътниците.

Преди няколко месеца заради вдишания дим Колев умира, получил токсичен хепатит. А колегата му Георги Николов днес, освен със спомените от миналото, се бори и за бъдещето си, съобщава Нова телевизия.

Георги Николов е от Горна Оряховица. Започнал работа в БДЖ през 2005-а година - първо на товарен влак, а след като натрупал стаж го преместили на пътнически. До фаталния 28 февруари 2008. Денят, в който живота му спира и остава в ужаса на голямата трагедия.

Георги не може да преживее нито миг от ужаса, не може да намери обяснение, нито отговор на въпроса какво по-добро и по-бързо е трябвало да направят, той и колегите му.

Преди две години Георги спира да пътува. Преместват го в ремонтното звено. Казва, че непрестанните процеси, на които е свидетел, разпитите, мъката на колегите му - подсъдими и другата мъка - в очите на близките на загиналите го убивали всеки ден. И така, в живота му започнало нещо, което мъжът нарича бавна смърт.

Всичко това съсипва бавно и живота на детето и съпругата на Георги. Мъжът е без работа, без пари, а скоро вероятно и без жилище, тъй като няма средства за ипотеката. Все още има надежда - за помощ, работа, прошка и разбиране.