За над 11 г. съществуване пенсионните фондове, на които се разчита да осигурят по-високите пенсии на родените след 1959 г., са събрали повече пари от такси и удръжки, отколкото са спечелили от инвестициите на осигуровките на българите. Това става ясно от отчетите им в Комисията за финансов надзор (КФН) през годините, пише вестник "Сега".
Над 4.6 млрд. лв. брутни постъпления от вноски са се натрупали към края на юни тази година в универсалните пенсионни фондове за 11 г. и 3 месеца. В същото време нетните им активи са нараснали до 4.9 млрд. лв., т.е. увеличили са се с малко над 300 млн. лв., показват данните на КФН. Докато таксите и удръжките, които фондовете събират от осигуровките, за да управляват добре парите за втора пенсия, са над 410 млн. лв. Само за 2012 г. доходите на фондовете от такси са над 73 млн. лв., а за първото полугодие на тази година вече са минали 40 млн. лв. Сумите растат с всяка година, тъй като все повече хората, задължени да се осигуряват за втора пенсия, излизат на пазара на труда, т.е. трупат се повече активи, от които се прибират такси.
В същото време расте и броят на хората, които имат разкрити партиди във фондовете, но в момента в тях няма постъпления заради безработицата или защото работодателите не превеждат парите. Над 4 млн. българи са имали през 2012 г. партиди в задължителен, професионален или доброволен пенсионен фонд, което е с почти 100 000 повече, отколкото през 2011 г. Въпреки това през миналата година брутните постъпления от осигуровки на пенсионните фондове - 836.3 млн. лв., са били по-малко, отколкото през 2011 г., когато са внесени 837.7 млн. лв., показват отчетите на дружествата в НСИ. По данни на НОИ осигурените в универсалните фондове през миналата година са били малко под 2 млн. души, докато според фондовете партидите са над 3.1 млн. В професионалните фондове също има над 240 000 партиди, но според НОИ през 2012 г. осигурените за тежък труд са били 107 000. Тенденцията продължава и през тази година, когато за първите 6 месеца в универсалните фондове са влезли 366.3 млн. лв. от вноски, а през същия период на миналата година те са били 372.6 млн. лв.
Фондовете в момента прибират 5%, а от 2017 г. в тях трябва да влизат 7% от осигурителния доход на родените след 1959 г., чиято пенсионна осигуровка в НОИ се намалява с толкова. Според разчетите на осигурителния институт тези прехвърлени вноски ще намалят пенсиите на бъдещите "млади" пенсионери от общественото осигуряване с поне 10%. Очакванията са фондовете да покрият тази разлика и да осигурят допълнително поне още 10% от доброто управление на парите. Кризата обаче срина цялата добра доходност, постигната преди нея, и в момента не се покрива дори инфлацията за периода.
Проблем е и родното законодателство, според което фондовете трябва да гарантират минимална доходност, но тя може да е и отрицателна. За целта те трябва да заделят резерв от собствени приходи, който се пълни основно от таксите и удръжките и с който трябва да се покрива разликата между реалната и минималната доходност. В другите страни практиката е да се покриват поне загубите, а в някои страни минималната доходност не може да е под инфлация. Фондовете имат и ограничения в какво да инвестират. От години обаче нито една власт не се осмелява да приеме вече подготвени законопроекти, които трябваше да осигурят по-добро управление на парите за втора пенсия и намаляване на таксите.
Самите фондове настояват да им се даде възможност да трупат и гаранционен фонд за покриване поне на парите, които хората са внесли през годините под формата на осигурителни вноски. Това на практика е признание, че е възможно някои фондове не само да не увеличат натрупаните пари за втора пенсия, но и накрая да се окажат с по-малко пари по партидите. Все още не е регламентирана и т.нар. фаза на изплащането. За момента фондовете са длъжни да плащат единствено пожизнени пенсии, но не е регламентирано как ще се покрива рискът от преживяемост, когато парите на човека по партидата свършат. От дружествата вече изявиха претенции това да става чрез вид солидарен фонд, в който да влизат всички партиди на пенсионерите.
Според отчета балансовата стойност на активите на пенсионните фондове за миналата година минава 5.7 млрд. лв., което е с 24% повече от 2011 г., когато тя е била под 4.6 млрд. лв. Тя расте бързо, тъй като фондовете все още не изплащат пенсии, но всяка година се увеличава броят на осигурените, родени след 1959 г., които са длъжни да се осигуряват в тях. Според НОИ за 2012 г. броят им е бил с почти 50 000 повече, отколкото през 2011 г. Инвестирани са 5.45 млрд. лв. от парите на хората за допълнителни пенсии, докато през м.г. те са били с 4.2 млрд. лв., или с 29% по-малко. Отчетен е ръст в инвестициите в чуждестранни активи за сметка на тези в банкови депозити и в имоти. Незначително намаляват и инвестициите на фондовете във финансови активи, издадени у нас. С почти 21% от 161.3 млн. лв. на 195 млн. лв. са увеличили активите си и 9-те пенсионно-осигурителни дружества. Оборотът им, в който влизат и парите от такси и удръжки от вноските на хората, е 93 млн. лв., а печалбата - 31.7 млн. лв. Преди година тя е била 22.7 млн. лв., или с 39% по-малко. Ръстът може да се обясни с увеличението на доходите, което вдига и размера на събраните такси.
Пенсионните фондове печелят повече от такси
- 21.10.2013 | 07:17
- 909