96 на сто от българите живеят в собствено жилище, но много от имотите са пренаселени, защото се обитават от няколко семейства, сочат данни на Евростат за 2011 г.
Почти половината на домовете обаче са пренаселени, защото нашенците ги делят с цялата фамилия. Според европейските статистици високият дял на живеещите на тясно се отчита предимно в страните, които са изложени на риск от бедност, пише в. "Монитор".
Оказва се, че голяма част от сънародниците ни отделят над 40% от заплата си за разходи, свързани с поддръжката на дома, ток, вода и отопление през 2011 г. За сравнение средният разход по този показател в останалите страни от ЕС е бил 11,5 на сто.
Страната ни заема челна позиция и в друга негативна класация. Ние сме на второ място след Румъния в ЕС по липса на вътрешен санитарен възел в жилището. Родната статистика изчислява, че 3,9 млн. градски жилища са подслонили 5,3 млн. души.
Селските домове пък са 1,4 млн., в които живеят 1,9 млн. нашенци. 190 млн. кв. метра е застроената жилищна площ в българските градове. В селата тя е значително по-малка - около 94 млн. кв. метра.
48% от хората живеят в апартаменти. Същият процент се ширят в еднофамилни къщи. Едва 4% от българите обитават жилище под наем, сочат още данните на Евростат. За сравнение 41% от жителите на ЕС обитават апартаменти, като най-големият им дял е в Латвия, Испания и Естония. Всеки трети на Стария континент населява еднофамилна къща, като първенци са жителите на Норвегия и Великобритания. В класацията за собствени апартаменти и къщи води Румъния. В северната ни съседка 97 на сто от хората разполагат с личен имот. На второ място е България с 96%, следвана от Литва и Словакия. На другия полюс са швейцарците, като едва 5% не плащат за квартира. В Холандия, Исландия и Швеция межу 8 и 10 на сто от хората могат да се похвалят с лично жилище. Всеки пети европеец пък обитава дом с много нисък наем или живее безплатно, сочи още евростатистиката.