"Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в училище".
Това коментира пред БНР д-р Юлиян Петров - председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Синдикатът направи национално изследване относно приоритетните промени в образователната система.
Няколко са акцентите в него, каза той и посочи, че първият въпрос е бил дали трябва да бъдат променени учебните програми. На него близо 80% са категорични, че от тях трябва да се извади информация и да се отвори място за практически упражнения и формиране на компетентности. Според него трябва да има достатъчно време за упражнения и да не "ставаме в плен на учебното време".
"Министерството на образованието е наясно. Вчера имахме среща с министъра и неговия екип - това го казваме и те са готови да го направят. Дори имат визия точно как да стане, но със сигурност трябва технологично време и със сигурност трябва и политическа подкрепа. Оптимист съм и се надявам до няколко месеца да имаме визията какво точно ще се отнеме от тези учебни програми и в освободеното място какво ще има за учениците, защото от това ще зависят и националните резултати, и резултатите на PISA - това е ориентиране към практиката, към компетентностите, което безспорно всички искаме. Трябва да го направим и то по-смело с по-смели политически решения, които ние ще подкрепим. Няма как да няма резултати в тази посока", коментира Петров.
Той отбеляза, че всички училища в страната станаха с профилирани паралелки. На професионалните гимназии някак им падна ценза - тук трябва да помислим много сериозно какво да променим, подчерта синдикалистът.
По думите му промените в системата трябва да бъдат на експертен принцип, а не това какво очакват родителите и обществото.
Той отбеляза, че някои искат задължителна матура по математика с цел да има по-силна ориентация в тази посока и някои от специалностите да бъдат обезпечени във висшите учебни заведения. Според него обаче тази релация няма да се случи. Математиката след 8 клас би трябвало да бъде нещо, което ни трябва в живота, а не на принципа на академичната математика, както е сега, защото куп от нещата няма да трябват, смята Юлиян Петров. По думите му това би било порочно поляризиране на системата към 2-3 учебни дисциплини. Трябва да има дозиране, категоричен е той.
Според анкетата образователната система не е готова за единен национален стандарт за качество. Председателят на образователния синдикат обаче е на мнение, че скоро трябва да достигнем до такъв:
"Качеството, ако го мерим по резултатите от външни оценявания и матури - бих разширил до голяма степен, защото това е общо образование и трябва да включим всички учебни дисциплини - и тези, които не са с толкова висока степен на значение, когато правим такива външни оценявания. Ако лишим един ученик от всички учебни дисциплини, ние го осакатяваме. Той трябва да получи дозата изкуство, спорт и всичко, което е в училище".