Донка Дойчева е политолог от Мюнхенския университет "Лудвиг-Максимилиан", а също и психолог и учебен терапевт. В интервюто си за предаването "Нашият ден" тя споделя интересни наблюдения и мисли по въпроса за обучението и ученето.
Една от ключовите теми, засегнати от Дойчева, е как ученето може да се превърне в хоби. Тя подчертава, че как обучението трябва да се учи, е от съществено значение, но ни липсва образователен предмет, посветен на тази тема. Тя стига до този извод по време на втората си магистратура по психология, когато осъзнава, че може би е забравила как се учи. Този опит я кара да се замисли за това какво ограничава ученето ни и как се формират тези ограничения.
Според Донка Дойчева ограниченията идват често от средата. Децата не се раждат с мнението, че не разбират математика или са глупави. Такива мнения се формират чрез критика и негативен опити. Тя подчертава, че критиката не е подходящ инструмент за стимулиране на желанието на децата да учат. Тя не поражда любопитството и желание – двата инструмента, които могат да помогнат на децата да учат по-ефективно.
Освен това Дойчева обръща внимание и на образователната система и нейния принос към ниската гласоподавателна активност в страната. Тя споделя мнението, че липсата на гражданско образование и политическо образование играе своята роля в този проблем. Това я насочва към работата на учебен терапевт и нейните занимания с деца, страдащи от дискалкулия, обучителни затруднения в областта на математиката.
Дискалкулията може да се развие, когато детето изпитва затруднения при ученето на математика и се поставя пред множество неуспехи. Този процес може да доведе до оттегляне и формиране на убеждение, че математиката не е за него. Дойчева настоява, че е важно родителите и образователната система да разберат, че дискалкулията е обучително затруднение, а не неспособност. Тя подчертава също, че психологически фактори могат да създадат ограничения при ученето, които трябва да бъдат разбрани и преодолени.