Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве е насочена към всички - към тези, които наричаме обикновени, и към необикновените - тези, които са в по-затруднено положение и имат нужда от подкрепа. Това обясни в ефира на Дарик радио д-р Радосвета Стаменкова - изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, член-учредител Национална мрежа на здравните медиатори за проблемите на ромските жени.
Тя посочи, че в закона за училищното и предучилищното образование има образователен стандарт, който е гражданско, интеркултурно и здравно образование. "Под каква форма ще бъде преподавано здравното образование зависи от добрата воля, желанието и просветеността на директора и преподавателите в съответното училище", допълни д-р Радосвета Стаменкова.
"Здравното и сексуалното образование са част от спираловидния коликулум в различни учебни дисциплини, но няма самостоятелен предмет и нещата, които няма как да бъдат включени в момента, са част от часа на класа. Поне се борим за това да бъде нещо като задължително избираем предмет, тоест да го има като избор навсякъде. Но тогава ще го изберат млади хора, които така или иначе имат интерес към тази област, а ние искаме това да достигне до всички", каза още експертът.
"Има някакъв страх от това да не би като им кажем разни неща на децата, това да ги накара да мислят в посоки, в които родителите и учителите не биха искали. Да говорим за тези неща, които.. Областта на гениталиите у нас наричаме срамна, венерическите заболявания наричаме срамни, голям срам пада и просто има някакви табута за това да се говори по темата", посочи още д-р Стаменкова.
Тя разказа и за техен проект – "Младите говорят, младите избират", в който са били попитани по различни начини младите хора какви са основните липси по време на пандемията за достъп до информация, до здравеопазване и т.н.
"И липсите, които изпитват и ромските, и неромските младежи, си съвпадат и те са няколко – липсата от съвременно и адекватно здравно и сексуално образование и информация в и извън училище и фалшивите новини и несигурността, която те носят, която се дължи на недоверие в институциите, на неслучила се здравна грамотност и съответно царството на фалшивите новини. Третата основна липса, която отбелязват, е липсата на съвременни адекватни услуги и подкрепа за младежи в областта на психичното здраве", обясни още д-р Радослава Стаменкова.