1715 от всички над 2200 училища в страната използват електронен дневник през учебната 2019/2020 г., за да нанасят отсъствия и оценки онлайн. Това показват данни на образователното министерство, предоставени на „Монитор“.
Училищата могат да избират между три варианта – хартиен, хартиен и електронен или само електронен дневник. На последната опция са се спрели близо 400 от тях. Това означава, че всяко пето школо у нас е пратило в историята хартиения дневник.
Всяко училище, избрало електронен дневник за настоящата учебна година, е финансирано от бюджета на образователното министерство през национална програма „Информационни и комуникационни технологии в системата на предучилищното и училищното образование“. Сумата, която се отпуска за годишния базов абонамент, зависи от броя на обучаващите се ученици. Тя започва от 650 лв. при училища с по-малко от 150 възпитаници и стига до 1500 лв. в школата с над 1000 деца, посочват от МОН.
За една част от училищата обаче сумата не е достатъчна и затова доплащат.
Столичното 37-о средно училище „Райна Княгиня“ кандидатства за електронен дневник през лятото. В него се обучават малко над 300 деца, за което от националната програма получават 900 лв., обяснява директорката Цветомира Георгиева. Тя решава да се абонират за по-разширен пакет, който дофинансират от бюджета на училището с 274 лв.
От края на 2019-а има възможност в електронния дневник да се водят и личните картони на учениците в гимназиален етап, от която директорката също решава да се възползва. „За целта трябваше да добавим още към пакета. Затова от януари доплатихме още 321 лв., за да използваме и опцията с електронните картони. Това улеснява изключително работата на учителите“, обяснява Георгиева. Така общата сума за целия пакета за 37-о СУ е 1459 лв., от които школото доплаща само 559 лв.
Директорката решава да заложи на преходен вариант и тази година да работят и с хартиен дневник, за да има период за адаптация на учителите. От началото на учебната година Георгиева минава през онлайн обучения, като предава наученото на своите колеги. През март планира и учителите да минат през курс за работа с платформата. Така до края на годината те ще могат да тестват наученото и от септември да бъдат изцяло на електронен дневник.
„Според мен няма да е етично, ако изисквам от тях преди да са минали обучение. Така всички ще стартират от едно ниво. Дневникът е полезен, ако всички работят еднакво“, допълва директорката на 37-о СУ.
В най-голямото шуменско училище СУ „Сава Доброплодни“ са купили софтуера за електронния дневник през декември 2018 г. „Първоначално бяхме взели по-ниска, по-орязана версия, с идеята, че ако ни устройва, а търсехме най-удобния дневник, от следващата учебна година ще минем изцяло на електронен дневник“, обяснява директорката д-р Албена Иванова-Неделчева. Нейният заместник Здравко Петров, който има грижата за електронния дневник в школото, пък допълва, че за целева група на училището финансирането от МОН е от 1500 лева. „При нас се обучават 1360 ученици, т.е. пада се малко над 1,10 лева на ученик не стигнаха да покрием разходите, имаме и финансиране от училището.“, уточни той. Според Петров системата позволява да се използват личните картони на учениците в електронен вид от 8 до 12 клас, отпадат хартиените бележници, дневници и главната книга.
„Интерфейсът е изцяло на български, в началото на учебната година проведохме обучение с основните неща – как да се маркира взет час, как да се напише оценка, как да се отразят отсъствия и няма учители, които да изпитват затруднение с използване на електронния дневник. Удобен е и за този, който не е съвсем на „ти“ с технологиите" – категоричен е зам.-директорът.
В „Савата“, както е известно училището в Шумен, родителите на близо 80 процента от децата са регистрирани като потребители с ниво на достъп „родител“ в онлайн системата на електронния дневник. Тяхната бройка обаче е по-голяма от тази на децата, тъй като в някои семейства са регистрирани и майката, и бащата. Администраторите на дневника пък виждат „влизанията“ на всеки родител и активността му.
Почти в цялата Варненска област, включително и в малките населени места, е въведен електронен дневник. Не навсякъде това е направено изцяло, коментира началникът на РУО-Варна, Венцеслава Генова. В повечето случаи има електронен дневник, дублиран с книжно тяло. Това е поради факта, че повечето директори се опасяват от загубата на електронната информация и се презастраховат. Няма обаче настроения в учителските среди срещу електронния дневник, а само известна предпазливост. Иначе всички са на мнение, че така се подобрява връзката учител-родител, като се оптимизира бързината на комуникацията.
Относно родителските срещи, те се правят по конкретен повод, при инциденти или по конкретна тема и когато трябва да се чуят различни мнения, да се вземе общо решение, тогава електронният дневник не може да замени живия контакт. Средно училище за европейски езици „Свети Константин – Кирил Философ“ в Русе въвежда електронния дневник от 2017/2018 година.
„От въвеждането на електронните дневници са доволни и родителите, и преподавателите. Нашият почти тригодишен опит показва, че комуникацията се е подобрила, а близките са по-осведомени за случващото се с децата им в училище“, коментира заместник-директорът Милен Иванов. Родителските срещи не са намалели след въвеждането на електронния дневник.
„Смятаме, че никога не сме затруднявали близките на децата с прекалено много родителски срещи – провеждаме една в началото на учебната година и още една в началото на втория срок. Ако има някакъв конкретен повод, правим извънредни срещи“, става ясно от думите на зам.-директорът.
Родителите и преподавателите в Пловдив също са доволни. Причината е намаляване на бумащината, с която са затрупани педагозите. А родителите пък веднага виждат нанесената оценка, отсъствията на детето си, забележки, ако има такива. 50 основно училище „Васил Левски“ започва втория срок работа с електронен дневник. Директорката на школото Валентина Макавеева предприема тази стъпка, тъй като смята, че това улесни работата в училището и комуникацията с родителите.
„В реално време родителите могат да разберат дали детето е закъсняло за час, какви оценки има, напомня им се за предстоящи контролни или класни, могат да видят всички графици“, обяснява тя. Според нея в 5-6 клас учениците започват да хитруват и невинаги си показват бележниците, а родителите им се доверяват повече от необходимото. „Когато едно дете има проблем не е необходимо да изчака един или два месеца до следващата родителска среща, а може веднага да го информира, че иска да се срещнат в близък срок след дадено провинение, ниска оценка или закъснение за час. За мен тази комуникация е по-правилна“, допълва Макавеева.
В област Велико Търново от 83 училища само едно няма електронен дневник. Това е защитеното училище в Средно село, община Златарица. Училището е малко и в него от 1-и до 8-и клас се учат едва около десетина ученици. Причината това училище да няма електронен дневник е, че селото, в което то се намира е дълбоко навътре в Балкана, където интернет свързването и комуникацията са доста проблемни и поддържането на такъв дневник би било изключително трудно. От останалите 82 училища, 24 работят само с електронни дневници, а другите 58 имат и електронни и хартиени.
Дали едно училище да ползва само електронен дневник или да си запази и хартиен, решават учителите от самото училище на педагогически съвет.