Начинът, по който се образоваме трябва да премине на друго ниво, защото дигиталната революция, в зората на която живеем, го изисква и напомня за други такива промени - книгопечатането, първата поява на медиите, всеобщата грамотност. Това каза заместник-министърът на образованието и науката на Петър Николов в лекция от цикъла Masterclass 4.0 в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, цитиран от пресцентъра на МОН.
Николов е посочил, че човешката история преминава през много перипетии, но в общи линии се смята, че има няколко революции, които променят хода на събитията. Първата е неолитната или земеделската, втората е индустриалната, а третата е дигиталната.
По думите му всяка от тях е променила изцяло живота на хората и се е отразила на демографията, на продължителността на човешкия живот, на свободата на хората и на неравенството между тях. Технологиите и дигитализацията изискват промяна, а за да настъпят промени в рамките на едно поколение, трябва да се смени начинът на образоване на децата.
Петър Николов е заявил, че през последните годините Министерството на образованието и науката осъществява политика за дигитализация на училищата и се влагат изключително много средства - да се купи техника, да се квалифицират учителите, да се използва интернет и социалните мрежи за постоянна връзка между учители, родители и ученици. В сферата на висшето образование обаче действията закъсняват и все още има много за наваксване. Според заместник-министър Николов в университета трябва да се придобиват конкретни знания и умения, които да надхвърлят знанията на преподавателя, и които да отговарят на изискванията на пазара на труда.
Заместник-министър Николов се е спрял на три основни насоки, по които се работи в областта на висшето образование. Първата е осигуряване на технологична възможност университетите да влязат в дигиталната епоха. Втората е инвестиране в млади преподаватели, в докторанти и специализанти, за които има създадена специална научна програма с финансиране от 15 млн. лева и с тригодишен период на действие, и третата е за осигуряване на възможност държавата да подкрепи научни пробиви за привличане на специалисти от световна класа, които да работят у нас.
Защото нищо не може да промени толкова много икономиката на страната ни, колкото сериозни инвестиции и голям пробив в сферата на технологиите, е посочил Николов.
Във форума са участвали също президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на синдиката "Висше образование и наука" доц. Лиляна Вълчева. Димитров е отбелязал, че МОН вече е отделило около 90 млн. евро, за да се подобрят нивата на компетентностите в образователната сфера.