Проф. Евелина Келбечева е завършила история и втора специалност френска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, професор доктор на историческите науки.
Специализант е на “Фулбрайт” в САЩ. Гост-преподавател в калифорнийския университет “Ървайн”. Занимава се с модерна европейска история, културна история. От 1998 г. преподава в Американския университет в България. През 2013 г. изнася лекции и презентации в Библиотеката на Конгреса на САЩ, унивeрситетите “Харвард”, “Принстън” и “Колумбия”. През последните години активно е ангажирана с идеята комунизмът да се изучава адекватно в средното училище. Проф. Келбечева даде интервю за в-к "24 часа".
- Проф. Келбечева, защо е важно да се изучава комунизмът?
- Всяко историческо знание е изключително важно, защото в модерното време то създава най-яката основа за идентичността и самочувствието на хората, както и за комплексите им. Ние проспахме 27 г., за да променим учебниците по история по един адекватен начин - не само за периода след 1944 г., но най-драстичното черно петно е липсата на знание за комунизма. Говоря за знание, а не за памет. Страшно се спекулира с термините памет, колективна памет, истина, история и историческо знание. Но всичко е знание. Това, което формира мирогледа и разбирането, е това, което знаят хората и как това знание се разпространява чрез институциите и на първо място - училището.
- Как оценявате тази стъпка на Министерството на образованието да се учат основните понятия на комунизма в историята за 10-и клас?
- Имаме истински пробив в системата на Министерството на образованието, което е особено консервативна институция. Основната отговорност за това, че ние не променихме знанието за нашето минало и специално за комунистическия режим, трябва да падне върху саботажа, който идваше от МОН. Сегашната смяна на статуквото идва с програмите, с които за първи път в българското училище ще се учи адекватно комунизъм, записани са основните термини, без които не може.
Без политическата воля, която беше изразена от правителството и от лидера на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, щеше да се приеме една остаряла и по същество марксистка програма за изучаване. Така бе обърнато внимание на експертните препоръки, които дадохме двамата с колегата историк Лъчезар Стоянов.
В това правителство за първи път радикално се променя програмата по история за 10-и клас и специално в частта за изучаването на комунизма. Намерихме подкрепа в лицето на Цветан Цветанов и евродепутата Андрей Ковачев, накрая - и на министъра на образованието Красимир Вълчев. Този период влиза с факти и термини, които отговарят на съвременното състояние на българската историография, която направи изключително много в последните 20 г. за отварянето на документите и анализа на този режим.
Имахме толкова много министри на образованието, включително и предишните трима министри, някои от тях, когато обсъждахме промените, поеха ангажименти, но нищо не направиха. Министър Кунева обяви, че е католичка и репресирана, че е неин дълг да го направи, но промените така и не се случиха.
- Защо не стана възможно през последните 30 г. комунизмът да се изучава адекватно? Заради некомпетентни администратори или заради политическа игра?
- Според мен и двете. Явно повечето министри на образованието - образовани и политически ангажирани хора, не искаха да видят колко критично е състоянието на образованието и специално на програмите по история, и не предприеха мерки за фундаменталното им ревизиране. А и МОН не изпълняваше закона, според който учебните програми се обновяват на 4 г. Всичките тези клишета, които и досега тровят въздуха - че сме имали сигурност, за безплатното образование и здравеопазване и т.н., трябва да бъдат обяснени.
- Наричате го сакрална героизация. Тодор Живков с умилителното Бай Тошо, който сякаш по тръба от небето ни е спускал благините, но никой не говори, че “безплатното” образование и здравеопазване бяха с пари от бюджета, а цената беше нашите родители да работят със заплати от по 60-100 лева. Това случайни клишета ли са?
- Не може да бъде случайно нещо, което се поддържа близо 30 г. Дълбоко съм убедена, че щабът БКП/БСП, който пази девствеността на столетницата, има много по-ясни опорни точки за знанието за комунизма като идеология и практика, за сталинския тоталитаризъм и личния режим на Тодор Живков, който едва ли не продължава да бъде национален герой. Всичко това е една добре спазвана политика през тези 30 г. Защото те прекрасно знаят какво е представлявал този режим - да не говорим само за политическия терор, да говорим и за демагогията, за цензурата, за ужасната лъжа, в която живеехме, тоталната липса на свобода. А статистиката на битовите убийства в България например показва, че при комунизма те са към 250 за година, докато в годините на прехода те са средно около 120 за година. Което не пречи да ни твърдят, че при демокрацията нямало сигурност. Ако го имаше всичко това в учебниците, мисля, че гражданското съзнание на българите щеше да бъде различно.
- Сега обаче цяло едно поколение от последните 25-30 г. има бяло петно за комунизма.
- Преди седмица направихме един открит урок в Агенция “Архиви” - там имаше изложба за лагера в Белене. Децата бяха изключително заинтригувани, отидоха да видят къде са били килиите на Държавна сигурност, откъдето са изчезвали хиляди хора в ужасяващите червени нощи на септември и октомври 1944 г. Те няма как да си представят този червен комунистически терор, който дори не се е опитал да маскира всичко това с някаква псевдоправна процедура като Народния съд.
- Кои са най-важните термини, без които не може да се учи комунизмът?
- Комунизъм, диктатура на пролетариата, репресивна система, трудово-възпитателни общежития - т.е. лагери, горяните, политически терор, Народният съд. А досега единственият термин в програмата по история беше коопериране - виждате как може да се замаже някакво въведение в изучаване на комунизма, но не се казваше, че е насилствено коопериране по съветски модел. Сега сложихме експроприация, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране, изселване. Нека младите да научат какво е било. Например няма да е излишно да знаят, че България е платила 119 млрд. лева за издръжката на Червената армия в нашата страна - от септември 1944 г. до 1947 г. И това плащане за съветската окупация довежда страната ни до страхотна икономическа криза.
Затова казвам, че новата програма по история за 10-и клас е голям напредък. Впрочем имаме международно и българско законодателство и то не е отсега. Българският парламент ратифицира декларацията за европейска памет и съвест на Вацлав Хавел, от 2000 г. комунистическият режим в България е обявен за престъпен с декларация на българския парламент.
- Кога реално всичко това ще влезе в учебниците?
- Следващата учебна година, имат срок от 1 г. за писане на учебниците. Да се надяваме, че този път ще има ясни и точни категории и понятия, които ще изменят темелно начина, по който младите ще получат и осмислят знанието си за този период, за който нямат представа. Интересът им нараства към това минало, те го гледат едва ли не като Средновековие, за тях е абсолютно непозната епоха.
И ми се ще накрая да кажа - жалко, че писателя Георги Марков пак го няма в новите програми по литература.