Студентите отличници с по - ниски такси

Студентите от една и съща специалност ще плащат различни семестриални такси за обучението си от учебната 2012-2013 година. Сега тя е една и съща (и за тази учебна година остава така).

Предложението за промяната е записано в проектозакона за държавния бюджет. В него се предвижда и изменение в Закона за висшето образование в чл. 95, ал. 3, който казва, че максимумът на парите, които студентът дава за обучението си от до 1/2 за неговата издръжка, става до 2/3. Поправката е продължение на тази от лятото, в която бяха махнати таваните на таксите за магистри, докторанти и платено обучение, обясниха от образователното министерство, пише "24 часа".

Целта - с вдигането на тавана до 2/3 ще се даде възможност за по-голяма диференциация на вузовете при определяне на различните такси на студентите по специалности. Така например по психология един студент, който е отличник или социално слаб, може да плати наполовина на друг, който е с лош успех, обясниха експертите на образователния министър Сергей Игнатов. Вузовете ще получат и по-голяма свобода да правят собствена финансова политика.

Цялостен скок на парите за обучение, които дават младежите, обаче не се очаква. Първо, защото и сега вузовете могат да увеличават таксите си до разрешения таван, но не го правят, тъй като няма кой да плати високите суми. Например издръжката за обучение по медицина на един студент е малко над 7000 лева. Това означава, че един бъдещ лекар трябва да плаща близо 4000 лева на година (при до 1/2 от издръжката за образованието му). Таксата обаче е 1000 лева, защото иначе Медицинският университет няма кого да обучава.

Второ, защото общият брой на студентите е много малък, а конкуренцията между вузовете е голяма. Има опасност цели университети да останат с празни аудитории, ако таксите скочат.

Реално поправката за различни видове тарифи в дадена специалност ще обслужва много малък процент от студентите (малко отличници или по-бедни младежи), признаха от просветното ведомство.

Според експертите там обаче това била първа, макар и малка крачка към промяна във финансовата политика на държавата към вузовете. Голямата цел е университетите да станат максимално самостоятелни. Чуждите вузове например прилагали този принцип на диференциация. Там ректорите изчислявали, че например с първите 100 студенти си покриват разходите за издръжка и за всички останали могат да прилагат социална политика. У нас обаче финансирането на държавните университети е на различен принцип и надали това може да се приложи. Българските вузове получават пари на брой приети студенти и колкото повече имат, толкова по-голямо е финансирането им.

Ректорите на университетите не скриха изненадата си от подобна промяна и я определиха като “безсмислена".