Държавна комисия да се грижи за опазването и развитието на българския език, като "приема задължителни решения за замяна на изрази и думи от друг език на български" - това предвижда законопроект за българския език, внесен от депутата от БСП Любен Корнезов.
Бившият конституционен съдия отново изненада колегите си със соловата си акция, след като преди месец предложи законопроект за евтаназията, отхвърлен от всички парламентарни групи. Депутатът предлага сега в закон да се запише, че "изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани", "държавните органи, длъжностните лица и гражданите са длъжни да защитават българския език, както и да съдействат за неговото развитие", "гражданите, които имат друго етническо самосъзнание, са длъжни да се отнасят с уважение към българския език и култура".
Проектът предвижда българският език да е задължителен освен за държавните институции, също и при сключване на сделки за недвижими имоти, при предаванията, съобщенията, рекламите по радиото и телевизията и публикациите в печата.
На български език трябва да се изписват "наименования на учреждения, населени места, площади, улици и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения, наименования на фирми, туристически обекти, хотели и ресторанти". При писмена и устна разгласа на качествата на стоки българският език също да е задължителен, предвижда законопроектът.
За опазването и развитието на българския език Корнезов е предвидил да се грижи специална държавна 17-членна комисия, чиито представители да се избират от БАН, Съюза на българските писатели, на академичния съвет на Софийския университет, на Съюза на българските журналисти и на Съюза на юристите, за да се избегне политизирането й.
Решенията на държавния орган ще са препоръчителни и задължителни. Препоръките ще бъдат за обогатяване на българския език, както и за усъвършенстване на граматиката. Комисията ще може да предлага теми за научни изследвания за обогатяването и развитието на българския език, както и да организира издаването на речници на българския език с включване на нови изрази и думи.
Според вносителя финансовите разходи по реализирането на законопроекта ще бъдат минимални, тъй като членовете на комисията няма да бъдат на щат и ще са им нужни един-двама служители, които да обработват документацията.
Корнезов е записал, че езикът се обогатява "с нови изрази и думи чрез народното творчество, достиженията на науката и литературат". Използването на диалектни думи и изрази ще е допустимо само в литературните произведения и журналистиката.
В мотивите си към законопроекта Корнезов отбелязва, че "въпросът с езика е от съществено значение за българската нация", той е "държавнически въпрос". Депутатът се позовава на конституцията, която задължава парламента да приеме специален закон за българския език. Според преходните и заключителните разпоредби на конституцията такъв закон е трябвало да бъде приет до три години след обнародването на основния закон, който отдавна е изтекъл. Според Корнезов "дълг на 41-ото Народно събрание е да изпълни повелята на конституцията".