Издирването на 17-годишната Ивана Георгиева от Дупница продължава. Тя е в неизвестност от четвъртък. Директорът на училището обяви, че от около месец Ивана проявявала нетипично поведение, напускала часовете и влизала в стаите на други колеги.
"Ако приемем, че е бягство и не ѝ се е случило нищо лошо, това е типично поведение на бягство. Бягство от реалността, от неспособността да се справи с предизвикателствата. Ако това е здрав човек, който е навлязъл в пубертетските години, това не е нетипично. Много от тийнейджърите имат потребност да избягат", коментира психотерапевтът Ники Марков в студиото на "България сутрин"
По думите му бягството, макар и неадаптивен механизъм, е начин, по който хората се справят с проблемите: "Колкото по-малък набор има за справяне - социални умения, комуникационни умения, подкрепа, толкова по-вероятен става сценарият за бягство".
Смяната на профилната снимка на Ивана в социалната мрежа вероятно е знак, че тя е добре, смята Марков.
"Можем да погледнем позитивно. При подобни случаи, с млад човек, най-вероятно би се обърнал към някой познат, при който да отиде. Странстването в самота не е лесна задача. Фактът, че якето е останало, говори, че възможните сценарии са два - или е срещнала подкрепа, или нещо се е случило. Моментът със смяната на профилните снимки ни говори, че ако тя има достъп до профилите си и от нея се случва това, но тя не възобновява контакта, означава, че бунтът е на по-сериозно ниво. Означава, че тя не желае да се върне", анализира гостът.
Пред Bulgaria ON AIR психотерапевтът посочи и друг възможен сценарий, според който Ивана да се опита да демонстрира поведение, подкрепено от нещата, които получихме.
"Смяната на външния вид демонстрира ясно нужно внимание. Това е подкрепено от факта, че е срещала трудности в комуникацията. Ако в момента тя се чувства обект на внимание заради ситуацията, възможен сценарий е тя да иска да се представи в по-добра светлина. Трябва да бъдем внимателни като казваме "иска", защото това често са несъзнавани действия", предупреди специалистът.
Според Марков възрастта на Ивана предполага промяна в поведението ѝ, тъй като това се случва при повечето тийнейджъри, а родителството е една от най-сложните задачи.
"Добре е да се говори за отговорност, а не за вина. Правилният разговор е не къде са се провалили, а какво могат да направят родителите. Българските семейства не получават подкрепа за това как се става родител. Много често на различието се гледа като проблем. Ако детето е диагностицирано, това дава различен прочит. Тогава отговорността се разпределя между терапевта и родителството. Всеки се сблъсква с жестокостта на децата. То е част от израстването на всеки", каза психотерапевтът.
Ако развръзката с Ивана приключи с щастлив край, трябва да се анализира точното състояние, а ако няма такова и това са тийнейджърски предизвикателства, тогава работата е насочена към придобиване на социални умения и подкрепа, смята още Марков.