На 1 април 2011 година започва кошмарът на една майка. Милена разказва в ефира на БТВ как е завела дъщеря си на училище, а след това момичето й се е обадило към 11 часа ревейки и крещейки, че е изнасилена. „Буквално беше посиняла. Тя ми разказа как е натикана в кола с тъмни стъкла, как й е ударен шамар и е била отведена в покрайнините на София, а там е била насилена. Мъжът, който го е направил работи като шофьор в градския транспорт, осъждан е два пъти. Излязъл е от ареста и се е върнал на работа в нашия квартал. Към днешна дата не знам дали още работи на същото място“, разказва още майката на момичето.
По думите й истинският кошмар започва по време на делото. „Дъщеря ми припада и й тече кръв от носа на всяко заседание. Къде са й правата, къде остават правата на пострадалия в България, питам аз“, обяснява още Милена.
Юристи определят сроковете като недопустими.
Майката запита дали, ако е ставало дума за близък на магистрат – така ще се точи това дело.
„На нищо не разчитам вече, на какво – на правосъдие, на разбиране, на човечност, на какво да разчитам?“, запита Милена.