Историята за ареста на 60- годишния Златко Генев на 11 март 2010 г. на летището в северния бразилски град Ресифе за близо 4 кг кокаин в куфара вече беше огласена по родните медии.
Както и че бившият шампион по културизъм е успял да се уреди с GSM в килията си в затвора Барето Кампело в град Итамарака, където излежава присъдата си. Златко редовно си общува във Фейсбук, но "Стандарт" първи успя да се свърже по телефона с него. Генов разказа, че се познава много добре с Боевски още от 1994 г. Дори е давал преди 7 години частни уроци по английски на сина на щангиста - Пол. По това време Златко още е преподавател в софийско училище.
Здравенякът има диплома по английска филология, а културизмът е негово хоби. Започва да се занимава със силовия спорт в края на 60-те години на миналия век. Приятели на Генев твърдят, че той е първият българин, участвал в международно състезание. През 1973 г. заминава за Чехословакия, където два пъти става трети в турнира "Наградата на Прага". Генев има пет шампионски титли у нас, а независимо от възрастта демонстрира внушителна физика и на снимките си като пандизчия, качени в интернет.
Освен с мускули Златко впечатлява и с татуировки. Най-страховитата е на Арийското братство - прочута затворническа банда в САЩ. Българинът обаче отрича да има нещо общо с нея.
На ръката му пък личи името и знакът на Пеперудата - знаменития герой от едноименния роман на французина Анри Шариер, изигран във филма със същото име от Стив Маккуин.
Пред "Стандарт" Генев откровено разказа какъв Сървайвър са бразилските затвори и как неговият приятел Боевски може да си спести най-страшните изживявания. Публикуваме целия разговор:
- Златко, къде те намирам в момента?
- В затвора Барето Кампело, Бразилия.
- От колко време си там?
- От седем месеца. Преди това бях в затвор за разпределение, там настаняват, преди да е излязла присъдата.
- За какво си осъден?
- За опит за пренасяне на 4 килограма кокаин.
- Разкажи ми малко повече за този ден. Ти за къде пътуваше и как те хванаха?
- От 22 г. аз страдам от биполярно разстройство. Това може да се удостовери в клиниката на 4-и километър, където имат мой здравен картон. Въпреки това с тази моя болест съм работил като преподавател по английски език в продължение на 20 г. Последното училище, в което съм работил 10 години, е 105 СОУ в "Дианабад", София. Накрая обаче реших да сбъдна мечтата си и да замина за Бразилия. Смятах, че там е раят на земята. Но се оказа, че е сбъднатият ми кошмар... Предприех тази екскурзия и след това, казвам ви откровено, смятах да се самоубия. Не ми се живееше повече и тези, които ме познават, го знаят. Пътувах през Лисабон, там стоях три дни и след това дойдох в Бразилия. Отидох в един курорт, за който пишеше, че има 42 плажа. Мислех, че това ще се отрази добре на депресията ми. Но останах само два дни, защото влагата и жегата не ми понесоха. Реших, че ще отида в Сао Пауло. Останах там седмица и бях изключително разочарован, защото беше мръсно, бедно и опасно. Пообиколих още няколко града и в деня на полета отидох на летището към 11 вечерта. Полетът ми беше до Лисабон. Служителят, който проверяваше паспортите, ме попита: "Булгаро? Туризмо?", аз отговорих "да". Каза ми да изчакам, заведоха ме в една стая, дойдоха още двама агенти и ме попитаха дали това е моят куфар, аз отговорих, че е. Взеха ми нещата и излязоха от стаята. Върнаха се и единият от тях каза само: "кокаин". И ми сложиха белезниците за преразпределение.
Аз казах, че не знам какъв е този кокаин, който дори не ми дадоха да видя. Процесът срещу мен беше на 30 юли м.г. По принцип тук веднага след първото дело те осъждат. Въпреки че се доказа, че не съм криминално проявен, че Интерпол не ме търси, че нямам връзка с криминални организации и че наистина страдам от психическо разстройство, ме осъдиха. Тук, ако получиш присъда под 4 г., те освобождават моментално. Аз очаквах това, но получих 5,5 г. ефективна присъда по член 33 от техния Наказателен кодекс. Въпреки всичко аз до ден днешен не мога да си обясня случилото се. Някакъв кокаин, който нито съм пипал, нито съм виждал и дума да не става да съм се опитал да го прекарам през граница.
- Нямаш ли право на екстрадиция?
- Само няколко европейски страни имат такъв договор с Бразилия. Аз исках не това, а поне експулсиране - да ми бият шута в България да си излежа присъдата там. Но трябва да ми обърнат внимание от нашето посолство, трябва ми добър адвокат - а аз не мога да си го позволя.
- Разкажи ми за условията в затвор Барето Кампело. Опасно ли е?
- Това е един от най-гадните затвори в Бразилия. Много е опасно, непрекъснато стават боеве, стига се до убийства дори за цигара. Всички са въоръжени с ножове, такива като мачете. Тези, които са при много строг режим, оцеляват само защото употребяват наркотици - вътре има крек, марихуана, кокаин, всичко... Тук само малко да кривнеш от правилата и си мъртъв. Мен са ме били само веднъж, защото внимавам. Иначе редовно ми крадат вещи и пари. Няма надзиратели, а само отговорник. Охрана идва само когато дават храна, защото тогава стават най-големите боеве. Храната е отвратителна, но е малко и не стига за всички, затова е така. Надзирателят стреля с пистолет във въздуха, за да усмирява затворниците.
- От този затвор може ли да се избяга?
- Може. Ей сега, срещу мен гледам една гора, като джунгла. Но къде ще ида. След гората е океан - затворът е на остров. И да има къде да стигна, няма при кого...
- Ти разбра ли какво се случи с Гълъбин Боевски?
- Да. За мен това е непонятно. Аз познавам Гълъбин от 94-а година. По онова време също се занимавах с щанги. Не вярвам това, в което го обвиняват. Познавам и него, и семейството му. Преподавах частни уроци на сина му Пол. Той идваше вкъщи и аз съм ходил у тях. Гълъбин винаги е бил коректен и точен с мен. Нищо лошо не мога да кажа за него, освен това той си имаше всичко. Защо му е да се занимава с дрога? За последно го видях преди 4 г. Попитах го дали мога да започна работа в някой от фитнесите му като инструктор. Той каза: "Идвай, бате Злати. Веднага ще почнеш".
- Имаш ли съвет към Гълъбин? Как се оцелява в бразилски затвор?
- Ами той първо ще е в затвор за разпределение. Дано има висше образование и да може да им го докаже, защото ако няма, ще го пратят при най-гадните и опасни престъпници. Аз бях привилегирован в това отношение - бяхме около 30 души отряд, само висшисти и ченгета и беше спокойно. Той за да оцелее, трябва да може да се адаптира. Гълъбин не знае език и ще му е много трудно. Но там, където е той, в момента има задържани още двама, трима българи. Дано му помагат. Трябва да му дадат възможност да говори с жена си и с децата. Трябва да наеме добър български и бразилски адвокати. На това има право. Трябва да държи връзка с България, за да му дава някой кураж. Сега 3-4 месеца ще чака да му повдигнат обвинение. Но той е спортист със силна воля и вярвам, че ще оцелее.
- Златко, ти работил ли си като муле, изкарвал ли си пари така?
- (смее се) Нито магаре съм бил, нито муле съм бил. Не съм пробвал дори кокаин. Опитвал съм марихуана веднъж през 2002-ра и това е целият ми допир до наркотици. Освен това ми казаха, че за количеството, което съм обвинен, съм щял да изкарам около 2500 евро като муле. Е, вие ми кажете - заслужава ли си риска и това, което понасям в момента, за тия смешни пари?! Не, муле никога не съм бил!