Държавните ценни книжа все по-често се използват като инструмент за пране на пари. Това е установила дирекцията “Финансово разузнаване” на ДАНС, става ясно от анализ на звеното за прането на пари в България през миналата година, цитирано от 24 часа.
Прането на пари чрез даване на заеми на държавата се практикува главно от чужденци с неустановени доходи, които използват инвестицията си, за да придобият българско гражданство, пише в доклада на ДАНС. Дадените назаем на държавата пари първо носели гражданство, а след това се връщали вече узаконени.При тези схеми перачите на пари ползвали фирми, които действали като финансови посредници, но без да са лицензирани.
Друг набиращ популярност инструмент за пране на пари са заемите от чужбина, твърди докладът на ДАНС. Те се декларират в БНБ, но централната банка не разполага с ресурс да провери истинския произход на парите, установили финансовите разузнавачи.
Румънски цигани, наречени в документа “граждани с нисък социален статус”, пък изместват българите при кухите фирми, които са създадени за ДДС измами. Причината е, че при участие на гражданин на друга държава от ЕС проверката на далаверата отнемала поне 8 месеца. Затова често и българските перачи на пари си регистрирали фирми в Чехия, Словакия, Полша, Литва и Латвия. Тези компании служели като “буфери” между офшорка и българската фирма на измамника. ДДС измамите остават най-популярни при търговията със зърно, черни и цветни метали и хранителни стоки. Популярност сред перачите набирали и електронните пари биткойни, защото използването им не е уредено в нито един български закон, твърди анализът на ДАНС.
Зачестили са случаите, при които българи, срещу които у нас е започнала проверка за пране на пари, веднага инвестират средствата си в имоти зад граница.
През 2014 г. са докладвани няколко случая, при които в прането на пари са замесени политици и висши чиновници. Анализът описва и схема за източване на ДДС от компания, чийто пълномощник е син на бивш депутат. Имената както на депутатския син, така и на фирмата обаче са заличени от документа.
Пране на около 3 млн. лв. пък било засечено при изпълнител на европроект. Той наел подизпълнители, но договор липсвал. Докладът описва и случаи с пране на пари през български банки, в които са замесени хора от Близкия изток и Украйна.
Финансовото разузнаване е разпределило за разследване 456 случая за пране на пари през 2014 г. Най-много са били прехвърлени на други структури на ДАНС - 342 сигнала. Към МВР са 103, а само 11 към прокуратурата. Общата стойност е била близо 2 млрд. евро.
2272 пък са сигналите за съмнителни сделки и пране на пари, подадени във финансовото разузнаване на ДАНС за миналата година. Най-често това се прави от банките и лизинговите къщи.