Девети март 1985, Буново – едно планинско село става мишена на най-големия железопътен атентат в българската история. Във влака Бургас-София избухва бомба и отнема седем човешки живота, припомня БТВ.
Специалистите определят атентата като дело на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, а мотивът е Възродителният процес.
На този ден Петър Грохчев работи като офицер в милицията. Той е дежурен и получава сигнал, че влак е паднал от моста, близо до село Буново. На място се оказва, че е атентат.
„Видяхме, че е станало взрив. Веднага започнахме да помагаме да изнасяме ранените и на убитите. Тичаха напред-назад, паника, някои не бяха разбрали какво е станало", спомня си той.
Петър Грохчев казва, че тогава не валяло сняг, било студено, а тъмнината засилвала страха: „Такова нещо не се забравя. Как да забравиш, когато един от труповете на можеш да разбереш мъж или жена е”.
Бомбата е с часовников механизъм и часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Съдбата обаче се намесва в плановете на атентаторите. Заради маневра на Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 часа на гарата, а не в тунела.
Там вероятно жертвите са щели да бъдат много повече. „Едно от самия взрив, друго от задушаването и от пламъците”, обяснява Петър Грохчев.
В атентата загиват две деца, две жени и трима мъже.
Анка Рукова е била стрелочник на гара Буново. Казва, че никога не се преживява бомба, поставена във вагон за майки с деца, не може да забрави и двете невръстни жертви: „Гняв, разбира се, как могат да направят такова във вагона с деца, може ли да се прости? Не, не може. Но някак си да живеем и да няма злоба".
На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата: Елин Маджаров, Алцек Чакъров и Сава Георгиев, няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Останалите са осъдени за помагачество.
Сега в Буново има една заключена гара, а влаковете спират по-рядко. „Едно време много хора пътуваха, гара си беше с ръководител, началници, а сега какво да ви кажа – безработица”, казва още Анка Рукова.
Гара Буново днес събра министър-председателя и политици от различни политически партии.