Георги Кузмов е кандидат за кмет от "Продължаваме промяната - Демократична България" (Спаси София) на район Оборище.
Ето какво сподели той за визията и идеите си развитието на София и район Оборище.
- Как ще изглежда кварталът ти след 4 години, ако станеш районен кмет?
- Оборище е един от най-добрите райони за градско живеене. Неслучайно тук са най-скъпите улици и апартаменти. Хората го харесват и търсят като място за живот, разходки, забавления. Има и добре развита транспортна инфраструктура и дори възможност за придвижване с влак, който може да постави началото на градска железница, надявам се скоро. Но има много незавършени или незапочнати неща, които трябва да се направят, за да имаме стандарт на живот, който заслужаваме в XXI век. Зелен, чист, спокоен, с повече усмихнати хора и по-малко коли върху тротоарите, както и по-безопасни и ремонтирани улици.
- Какво ще те превърне в добър районен кмет?
- Кметът не е човек, който знае и може всичко, но трябва да има екип, който знае и може всичко. Създаването на добър експертен екип и успешното му ръководенето. Харесвам хора с модерно мислене, с опит и експертиза, които са дипломатични, вслушват се в хората, знаят как да работят със централната градска власт и могат да отстояват позиции и проекти. За успеха е много важно с Общинският съвет и големия кмет да имаме единомислие за нуждата от децентрализация на основните комунални услуги и столичния инспекторат да стане районен. Ако защитим добър бюджет и правилно и прозрачно го управляваме, хората ще видят, че имат успешен и добър кмет. Не всички, но вярвам, че по-голямата част от хората ще го разберат.
- Кое е най-смелото нещо, което ще направиш?
- Ще се боря и отстоявам идеята да се въведе в някои улици на района, където няма начин за изграждане на паркинги, възможност за паркиране само за живущи на улицата. Трябва да убедим общинския съвет да свалим колите от тротоарите. Сега те са изядени от муцуните на коли. Но!, това може да стане само ако паркирането е разрешено единствено и само за хората, живеещи на улицата. Има такива добри практики по света. Транспортът тук е добре развит. Хората извън квартала и туристите идват повече за забавление и разходки. Обикновено пият по нещо и после се чудят кой да кара след това. Биха могли да паркират и коли за споделено пътуване, които облекчават нуждата от поддържането и ползването на собствени автомобили. Вярвам, че всичко това би било едно модерно, практично, зелено, градско решение за центъра.
- Кое е първото, което ще направиш като районен кмет?
- В община Оборище има поставени прегради на стълбите, хората да не се качват по тях към високите етажи на администрацията. Смятам, че това не прави добро впечатление, грозно е и е ненужно, след като всяка врата отделно е със чип. Това ще е първото нещо, което ще премахна.
- Какво искаш хората да знаят за теб?
- Че съм позитивен, обичам живота си и предизвикателствата, обичам приятелите си и да работя с екипи от хора, които търсят решения на трудни и невъзможни задачи.
Влюбен съм в креативността на хората. Харесвам хрумванията, които дават добри и прости решения. Не харесвам хората, които ти казват „това не може да стане“ или колко е трудно нещо да се направи. Малко съм ретро във вкуса си към колите и моторите. Смятам, че световният дизайн от 60-те и 70-те години най-ми лежи на сърцето, защото в повечето случаи е правен ръчно, от ръце на хората, а не от роботи и това си личи.
Хората трябва да знаят, че държа на Европейския стил и вкус на живот в града.
- Какво искаш да кажеш на хората, което не е предизборна агитация?
- Животът в града е споделено живеене. Не сме сами на самотен остров, за да правим, каквото си искаме. В града трябва да се съобразяваме с правила, трябва да се съобразяваме с другия, независимо дали е познат или непознат.
Ние сме общност, и тук в града сме скачени съдове. Животът ни зависи от това!
Харесва ми, когато имаме уважение един към друг. На село и в планината като срещнеш някой го поглеждаш в очите и винаги го поздравяваш, а в града не. Това ми липсва – уважение и респект към другия.
- На какво ти прилича София сега? На какво искаш да прилича?
- Прилича ми на обикновен, неподдържан провинциален град. Изчезнал е „градският“ вкус. Заживели сме с мръсотията, грозотата, ръждясалите стълбове и сме приели лошото изпълнени на проектите за нормалност. Постоянно виждаме, че нещо се прави, особено преди избори, но не виждаме качество и контрол. Отвсякъде лъха на кражби.
Искам София да прилича на себе си, на своя образ от 30-те и 40-те години, но с новите технологични решения, ако може.