ГЕРБ се отметна и наточи 15% данъчна брадва за онлайн залаганията

Организаторите на хазартни игри по интернет няма да бъдат облагани с по-нисък данък, като се предвиждаше първоначално. Ставка за онлайн залаганията ще бъде 15% върху оборота, както е и при традиционния хазарт. Това стана ясно, след като проекта за промени в Закона за ДДС беше приет на второ четене в бюджетната комисия в парламента, пише Монитор.

В първоначалния вариант на законопроекта беше предвидено данъкът за хазартните игри по интернет да бъде 7%. Мотивът на управляващите беше, че с по-ниската ставка ще могат да бъдат привлечени големи международни хазартни оператори. За прилагането на диференцирания налог обаче беше необходимо да се получи разрешение от ЕК за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи

Зам.-председателят на бюджетната комисия в парламента Димитър Главчев също потвърди, че за гласуване в пленарна зала ще бъде предложен 15% данък върху оборота на залаганията в интернет. Той обясни още, че на по-късен етап ще се обмисли как да се прецизира облагането на онлайн хазарта.

Бюджетната комисия прие и промените, с които се въвежда и 10% данък върху доходността по срочните депозити на физическите лица. По време на дебатите стана ясно, че депозитите, по които лихвата се изплаща авансово, също ще се облагат, дори и да са сключени преди 1 януари 2013 г. Текстът, който гласуваха депутатите, предвижда: „при авансово изплащане на дохода, той ще се счита за придобит при датата на падежа на депозита или предсрочното му прекратяване”.

На въпрос на журналисти дали това означава, че ако депозит с авансова лихва е бил сключен за 1 година и падежът му е на 5 януари 2013 г., ще бъде обложена цялата доходност по него, зам.-министърът на финансите Владислав Горанов обясни следното: „Ако получите доход през 2013 г., независимо кога сте положили труда или за кой период се отнася доходът, по закон винаги се облага при получаване на дохода”.

От думите му стана ясно, че текстовете за авансовите депозити се приемат и по технически причини. „Търговските банки постоянно начисляват лихви, но ги изплащат на определена падежна дата. Това, което се предлага, е да има яснота кога точно ще бъде удържан данъкът, за да не се получи така, че някои лица да бъдат обложени с повече, отколкото трябва”, коментира Горанов.

По думите му в случая с авансовите депозити хората получават предварително някаква сума. Но ако те не изпълнят договора, по който са вложени средствата в банката, в края на падежа или при предсрочното прекратяване на депозита сумата, която е неоснователно изплатена, трябва да се върне. При тази хипотеза, ако тя преди това бъде обложена с данък, лицето на практика ще плати налог, без да е получило лихвата.

Зам.-министърът на финансите припомни още, че няма да се облагат безсрочните влогове и разплащателните сметки. Той увери още, че данъкът няма да натовари гражданите, а ще се администрира от банките. Финансовите институции ще правят общо 12 превода годишно по повод администрирането на налога. Според зам.-министъра на финансите това не е разход, който би провокирал банките да повишат други такси. Фискалният ефект от налога ще бъде около 120 млн. лв.