Парламентарната икономическа комисия прие на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 16 ноември, с който се предлага вносът на руски петрол да отпадне в срок не по-рано от 1 март 2024 г. и не по-късно от 15 март 2024 г., предаде БНР.
Законопроектът бе представен от Владислав Панев от парламентарната група (ПГ) "Продължаваме Промяната - Демократична България". "С цел формиране на парламентарно мнозинство между двете четения можем да променим тези дати", допълни Панев.
Румен Гечев от ПГ "БСП за България" заяви, че позицията на политическата му формация винаги е била против предлаганите текстове, които са в противоречие с интересите на българските фирми и семейства. Той посочи, че Европейската комисия (ЕК) е гласувала дерогация за Унгария и България, което не означава, че помага на Русия. Той допълни, че подобно решение би предизвикало хаос и увеличение на цените на петролните продукти.
Неговият колега Петър Кънев предложи да се назначи особен управител на рафинерията, каквато възможност законодателно е регламентирана, като целта е да има контрол върху това какво, къде и как се изнася и купува от "Лукойл".
Даниел Лорер от ПГ "Продължаваме Промяната - Демократична България" каза, че дружеството вече е доказало, че може да работи поне с петдесет процента неруски петрол, освен това предлаганият петрол от Казахстан и Азербайджан има подобен състав и по тази причина депутатът допусна, че "Лукойл" "няма съществена нужда от технически модификации".
Александър Вълчев от ПГ "Има такъв народ" заяви, че политическата му формация е за това дерогацията да продължи, защото тя е разрешена от ЕК и икономиката ни може да се възползва от нея.
От ПГ ГЕРБ - СДС посочиха, че вносителите на обсъждания проект на нормативен акт биха постъпили по-добре, ако подкрепят отхвърления законопроект на политическата формация с вносител Делян Добрев и да предложат единствено промяна в срока на дерогацията.
В мотивите към законопроекта се посочва, че за да не бъде нарушена сигурността на доставките и да се осигури необходимото време за технически настройки, но все пак да бъде осъществено преминаването на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" АД изцяло към неруски нефт, срокът следва да бъде скъсен от сега действащия "до 1 октомври 2024 г." на "не по-рано от 1 март 2024 г. и не по-късно от 15 март 2024 г.". От 1 януари се предвижда спиране на квотите за износ към Украйна и други страни извън ЕС на нефтопродукти, преработени от руски петрол.
В анализа на приходите и разходите, свързани с прилагането на законопроекта, вносителите му посочват, че с получената дерогация се нарушава и конкурентоспособността в региона, тъй като страните съседни на България не преработват руски нефт и произвежданите горива са с по-висока себестойност. Но въпреки това не се очаква покачване на цените на горивата, тъй като "Лукойл" продава горивата на цени спрямо цените в региона около България, пише още в анализа.
В мотивите към законопроекта се изтъква, че във връзка с прилагането на закона, приет от Народното събрание на 13 януари, се е установило, че изключването от европейското петролно ембарго е предотвратило сътресение на пазара на нефтопродукти в страната. България може да получава доставки на суров нефт и други суровини от неруски източници, а може да получава и рафинирани продукти, ако те са необходими, се посочва още в мотивите, където се подчертава, че за осигуряване на непрекъсваемост на дейността е предвиден срок не по-рано от 1 март 2024 г. и не по-късно от 15 март 2024 г. за отмяна на дерогацията. Според вносителите на законопроекта този срок е достатъчен за осигуряването на доставките на неруски нефт и при необходимост извършване на технически настройки.