Когато беше анонсиран "Големият шлем", в който влизаше и петролопроводът за Бургас – Александруполис, беше създадена фирма, където 50% имаше руско участие, с по 25% бяха България и Гърция. Този търговски субект все още съществува, той не е закрит. Русия никога не се отказва от стратегическите си решения. "Южен поток" беше заменен, но целта беше една и съща – да снабдява Европа от югоизточна страна. Това коментира пред БНР Валентин Николов, председател на Националния комитет на България в Световния енергиен съвет. Николов е бивш изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг и бивш директор на АЕЦ "Козлодуй".
"Има страх, че този петролопровод, сега правилно анонсиран във връзка със заобикаляне на Босфора (защото там има проблем с преминаването на танкерите, които би трябвало да снабдяват нашата рафинерия), по този начин ще можем да имаме лесен достъп до снабдители като Саудитска Арабия, ОАЕ, Алжир и прочее. Въпросът е в един момент да не се превърне от Александруполис – Бургас, отново в Бургас – Александруполис. Трябва да ограничим такъв вариант, защото при смяна на геополитическата обстановка Русия при всички случаи ще прояви интерес към този петролопровод."
България нямаше почти никакви финансови облаги от този петролопровод, допълни той.
Дерогацията е с определен срок. България в един момент няма да може да купува петрол от типа Уралс пряко от Русия, каза още Валентин Николов.
По думите му, с известни настройки рафинерията в Бургас е работила и с друг петрол и със сигурност може да работи.
Има ли забрана, ние трябва да търсим алтернативи. Освен алтернативите от Черноморието, другият вариант е през Босфора, а Босфорът е много труден за преминаване. Има някаква логика, но трябва да се знае, че си заслужава тази инвестиция на фона на екологичния риск, който носи, изтъкна в анализа си експертът.
Има доста голяма опасност "да се построи една тръба, която да стои", смята Николов.
България по естествен път може да стане газов хъб, коментира още Валентин Николов в предаването "Преди всички".
"Не е лошо България да има всякакви алтернативи. Но ЕС задължително иска при такива строежи на газопроводи, тръбопроводи да има възвращаемост и икономическа целесъобразност. Ние трябва да докажем пред ЕК смисъла на този петролопровод и ако наистина можем да снабдяваме и други държави през него, тогава може да стане европейски проект, защо трябва да бъде български?"