Държавният дълг на страните членки на ЕС е спаднал до 88,1 на сто от БВП през четвъртото тримесечие на 2021 г. срещу 89,9 на сто през предходното тримесечие, сочат данни на Евростат. За еврозоната спадът е до 95,6 на сто от БВП срещу 97,5 в предходния период.
За еврозоната спадът се дължи на нарастване на БВП и леко намаление на номиналния дълг, докато за ЕС като цяло номиналния дълг расте, но ръстът на БВП го изпреварва.
В сравнение с последното тримесечие на 2020 г. държавният дълг спрямо БВП спада и в ЕС (от 90 на сто до 88.1 на сто) и в еврозоната (от 97.2 на сто до 95.6 на сто).
В края на четвъртото тримесечие на 2021 г. дълговите ценни книжа са съставлявали 82,6 на сто от дълга в еврозоната и 82,3 на сто в ЕС. Заемите са били респективна 14,2 на сто и 14,7 на сто, а депозитите - 3,1 на сто и 3 на сто.
Най-високо съотношение на дълга спрямо БВП регистрира Гърция (193,3 на сто, следвана от Италия (150,8 на сто), Португалия (127,4 на сто), Испания (118,4 на сто), Франция (112,9 на сто), Белгия (108,2 на сто) и Кипър (103,6 на сто). На обратния полюс са Естония (18.1 на сто), Люксембург (24,4 на сто) и България (25,1 на сто).
В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. седем страни членки регистрират увеличение на дълга по отношение на БВП, при 19 то намалява, а в Германия остава без промяна.
Увеличението е най-голямо при Словакия (+1.8 процентни пункта), следвана от Чехия (+1.5 пп), Латвия (+1.3 пп), България (+0.9 пп) и Румъния (+0.6 пп). Най-голям спад регистрира Гърция (-8.3 пп), следвана от Кипър (-5.4 пп), Словения (-5 пп) и Италия (-3.8 пп).