На работна закуска с представители на медиите председателят на Съвета на директорите на „Слънчев бряг" АД Златко Димитров, изпълнителният директор на дружеството Мария Михалева и Константин Лефтеров, член на Съвета на директорите заявиха желанието за публичност на действията си, извършвани единствено в полза на българския туризъм и в защита интересите на държавата, съобщиха от Имидж Едвъртайзинг.
„Ние сме отворени за диалог, дори и за разумни компромиси, ако те са в полза на туристите. Всички, предприети от нас стъпки са в рамките на закона и съгласно правомощията, които ни е дала държавата. А ако не извършим това, което трябва, ще бъдем обвинени в безстопанственост", защити позициите си ръководството на дружеството.
Недоволството сред групата хотелиери, оповестявано като позиция на управителния съвет на Съюза на собствениците, е предизвикано главно заради нежеланието им да плащат такса за обслужване на инфраструктурата, смятат от директорския борд. Това задължение, обаче е вменено на дружеството от държавата, и ако то не го прави, ще бъде подведено под отговорност. Инфраструктурната такса е регламентирана от приватизационните договори.
За да бъде по-справедливо разпределена, през тази година дружеството предлага таксата да се облага върху квадратни метри РЗП и да се изисква от всички, опериращи на територията на комплекса, а не както досега само от приватизираните хотели. 1 млн. и 600 хил. кв.м е общата застроена площ на Слънчев бряг. Разходите по поддръжката инфраструктурата възлизат на 2 млн. и 600 хил.лв. Обектите с най-голяма площ , а това са предимно високо категорийните хотели, ще плащат по 1,25 лв. на кв.м.. Три пъти повече ще плащат най-малките, основно търговски обекти, - по 4.85 лв. на кв.м.
Според кадастъра в Слънчев бряг има общо 184 обекта и от това произтича другият проблем. Стотици са незаконно построените или с някакъв друг статут преместяеми обекти, за които собствениците не плащат нищо. Спрямо тях акционерното дружество е безсилно. Изградени са незаконно върху хотелските паркинги от собствениците на хотелите. Това принуждава Слънчев бряг АД да предостави на хотелиерите общо 600 паркоместа от т.нар. синя зона, от която то би трябвало да очаква приходи. Предстои пак акционерното дружество да се заеме с осигуряване на площадки за противопожарна и аварийна безопасност пред хотелите, отнети от незаконните постройки на собствениците им.
Предложението за новите ставки на инфраструктурната такса е съгласувано със собствениците на обекти. За първи път през тази година те получават и план-сметка, по която тя е формирана. Близо 15% от тях вече са заплатили дължимите такси, останалите или протестират или чакат да видят какво ще стане.
Протестиращите оспорват всяко действие на акционерното дружество, дори и ако то е насочено към осигуряване спокойствието на техните туристи. Според борда на директорите на „Слънчев бряг" АД напрежението може да бъде туширано само с генерални промени в статута на курорта. Ръководството е разработило вариант, които ще представи в МИЕТ на 17 юни.
Той предвижда законови промени, които да възстановят статута на Слънчев бряг - от селищно образование с национално значение да се превърне в курортен комплекс. И при новите правила данък сгради и такса смет ще се плащат в община Несебър. Дружеството обаче предлага курортната такса да се трансформира в държавен туристически данък. С него да се облагат всички обекти на територията на курорта, а събраните суми да се използват целево за поддръжка на инфраструктурата. Ако в българското законодателство бъде върнато понятието „курортен комплекс" ще бъдат решени проблемите във всички курорти в страната.
Сега трудностите при събирането на инфраструктурните такси имат и в Златни пясъци, Пампорово, Банско и др., казват от ръководството на комплекса край Бургас. Заедно с промяната на законодателството те предлагат да се регистрира и търговска марка „Слънчев бряг". Защото комплексът сега е само географско място и няма гаранция, че някъде по света няма да се появи друг курорт със същото име.